Превод от Časopis argument, Чехия:
Автор: Политологът Оскар Крейчи
Проблемът на русофобията не е в критиката към Русия. Няма нито една държава или народ с невинна история и политика, които да не предизвикват въпроси. Също така няма нито една държава или народ, които да имат само черни страници в историята и политиката.
Русофобията обаче е едностранчива и предизвиква страх от Русия, прикривайки плюсовете и изтъквайки само минусите.
Русофобската пропаганда дава лъжливи и опасни обяснения, напълно глупаво характеризиращи руския етнос.
Случва се понякога да пълни стените на министерствата с политически кич.
Когато през 20-те и 30-те години във Великобритания и САЩ започнаха да се създават различни изследователски центрове по „кремлинология“ и „съветология“, русофобията беше облечена в идеологически смокинг.
Вместо истината, че се опитват с нокти и зъби за съхранят западната хегемония, те започнаха да говорят за борба за свобода и демокрация. Но истината винаги е една и съща: основната цел на русофобията е да запази хегемонията на някогашния Лондон, а сега на Вашингтон.
Затова през последните години синофобията (неприязън, презрение към Китай, бел. ред.) върви ръка за ръка с русофобията.
Страхът, породен от тази фобия, се формира на основата на дълъг изкуствено създаван образ на руската заплаха.
И въпреки че в условията на въоръжения конфликт в Украйна русофобията може да изглежда оправдана, предвидима и правдива, тя се формира много преди началото на руската спецоперация.
А това важи и за Чехия. Когато съветският танк на Смичов (район на Прага, бел. ред.) беше боядисан в розово, политиката и отношението на Москва към историята бяха много далеч от това, което рисуваше русофобската интерпретация на историята и политиката.
Русофобското поведение на Запада след разпадането на Съветския съюз значително допринесе за украинската криза.
Източник: https://casopisargument.cz/?p=46553
К.К
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3