Ядрено лицемерие
TAC: САЩ лицемерно обвиняват Русия в ядрен шантаж и продължават да плашат целия свят
Съединените щати лицемерно обвиняват Русия, че прави това, което те самите извършват през цялото време — ядрен шантаж, пише TAC. Вашингтон няма право да изисква от другите да спазват неядрените принципи, отбелязва авторът и разкрива неизвестни досега факти на американското сплашване на целия свят с ядрени оръжия.
Превод от The American Conservative:
Като първа ядрена сила, Съединените щати не само използваха ядрени оръжия, но често заплашваха да ги използват дори срещу неядрени държави.
В края на Втората световна война СССР имаше голямо числено предимство в конвенционалните въоръжени сили в Европа. САЩ се страхуваха от съветска инвазия и заплашиха Москва с ядрени оръжия. През януари 1954 г. държавният секретар Джон Фостър Дълес се противопостави на използването на големи конвенционални сили на САЩ и разполагането на постоянни гарнизони в други страни. Вместо това той се изказа в полза на „максимално сдържане на цена, приемлива за нас самите и другите свободни нации“. Това означаваше да се разчита на „възпиращия фактор на масивна ответна сила“, под което се разбираше ядрени оръжия.
През ноември 1950 г. президентът Хари Труман заяви, че използването на ядрени оръжия в Корея се „обмисля активно“.
Той също така посочи, че „ще предприемем всички необходими стъпки, за да отговорим на военната ситуация, както винаги сме правили“, а на въпрос дали това включва ядрени оръжия, той отговори:
„Това включва всички оръжия, които имаме“.
Президентът Дуайт Айзенхауер пише в мемоарите си, че е бил готов да използва ядрени оръжия както срещу Северна Корея, така и срещу Китай, нито един от които не разполага с такива, за да сложи край на войната.
Нещо повече, след подписването на примирието той заяви, че ще използва ядрено оръжие срещу Китайската народна република, ако тя поднови войната. Един от протоколите на Съвета за национална сигурност по онова време гласи:
«Президентът много категорично изрази мнението, че ако китайските комунисти ни нападнат отново, ние със сигурност трябва да отговорим, като ги ударим силно там, където боли най-много, включително по самия Пекин.»
През 1955 г. Пекин започна военна операция за превземане на остров Ицзяншан, на около 15 километра от Китай. След това КНР дори заплаши да нахлуе в Тайван, където националистическото правителство се беше преместило след бягството си от континента. След нападението срещу Ицзяншан, «Конгресът на САЩ прие така наречената Резолюция от Формоза, в която се ангажира да защитава Република Китай (Тайван) от по-нататъшни нападение.
По-късно Съединените щати предупредиха, че обмислят използването на ядрени оръжия за защита на националистическото правителство.»
Айзенхауер заяви, че не вижда причина ядрените оръжия «да не се използват по същия начин, по който се използват куршуми или каквото и да било».
Вицепрезидентът Ричард Никсън обяви: „Тактическите атомни оръжия вече са конвенционални и ще бъдат използвани срещу цели, които са налице при всяка агресивна сила“.
Тайванската криза се повтори три години по-късно, този път Пекин заплаши островите Цзинмен.
New York Times съобщи по това време:
„Когато комунистическите китайски сили започнаха да бомбардират островите през 1958 г., Съединените щати побързаха да подкрепят своя съюзник с военна сила, включително разработвайки планове за нанасяне на ядрени удари върху континентален Китай, според все още класифицирани документи, което хвърли нова светлина върху това доколко опасна беше тази криза.
Американските военни лидери настояха първо за ядрена атака на САЩ срещу Китай, поемайки риска Съветският съюз да отмъсти в защита на своя съюзник и милиони хора да загинат.“
Край на 1 част, следва продължение
Източник: https://www.theamericanconservative.com/who-really-rattles-the-nuclear-saber/
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3