Андрей Марчуков, старши научен сътрудник в Института за руска история към Руската академия на науките, кандидат на историческите науки:
Когато царският режим пада през 1917 г., всеки град възприема новата власт по свой начин. В някои региони управляват болшевиките и анархистите, в други — привържениците на автокрацията.
Изборът е особено труден за териториите на левия бряг на Днепър — Харков, Днепропетровск, Донецк, Луганск и Крим…
Хората от Югоизточната и Южната част на Малоруските губернии, които сега са Южна и Югоизточна Украйна, започват да се организират. Това са политически активни групи.
И за да попречат на украинските националисти да дойдат по тези земи, в края на 1917 г. там се образуват Донецко-Криворожката република, Одеската република и Таврическата република.
Това са съветски републики, но те се обявяват за част от Съветска Русия с единствената цел да попречат на украинските националисти да навлязат в тези земи.
С разпадането на империята националистическите настроения се засилват. След Февруарската революция основният законодателен орган на региона става Централната Рада, оглавявана от Михаил Грушевски, който се бори за независимостта на Украйна.
Но болшевишкото правителство не губи надежда да върне тази територия в своята сфера на влияние.
Ръководителят на Центъра по история на Русия, Украйна и Беларус, докторът на историческите науки Александър Шубин:
„Централната Рада казва: „Искаме да живеем като част от велика Русия, да имаме широка автономия“.
Болшевиките казват: „Да, всички народи на Русия имат право на широка автономия, а ако искат и на независимост, макар че това не е много целесъобразно“.
Болшевиките винаги подчертават това.
Когато казват, че те директно съзнателно са разцепили Русия, това не е съвсем справедливо.
Те не са искали това.
Всеки Съвет е можел да има широка автономия, но само, ако е поискал това.
Тогава възниквал друг въпрос: кой представлявал украинския народ?
Въпреки присъствието на марксисти в Централната Рада, болшевиките не я считат за идеологически лоялна.
Те с право се опасявали, че самопровъзгласилият се парламент може всеки момент да прояви някаква неочаквана инициатива. Или напълно да мине без тях.
Александър Шубин:
„Централната Рада представлява буржоазията», казвали болшевиките, „а не целия украински народ, не трудещите се.
Трудещите се се представляват от Украинския конгрес на Съветите.
Централната Рада казвала: „Добре, ще организираме за вас Конгрес на Съветите“.
Конгресът на Съветите бил обявен през декември 1917 г., всички се събрали на този Конгрес на Съветите, всички мобилизирали силите си.
Изборите били много неопределени — изборите на Конгреса на Съветите винаги били не много определени: който дойде, има мандат.
И така, на 4 декември 1917 г. в Киев се провежда Всеукраинският конгрес на Съветите.
Повечето от делегатите подкрепили Централната Рада.
Това бил провал за болшевиките.
Тогава те предприели оригинална и безпрецедентна стъпка.
За да направят цяла Украйна Съветска, те решили да добавят към нея онези региони, в които имали повече съюзници.
Така се появила Украйна в границите, в които съществува и до днес (преди спецоперацията и присъединяването на последните територии, бел. ред.).
Показателен пример припомня историкът Андрей Марчуков:
„Климент Ефремович Ворошилов, който в съветско време по някаква причина започна да се счита за някакъв тесногръд субект, всъщност беше изключителен политик.
Той, като ръководител на Луганските болшевики, успява мирно, чрез политическа борба, да спечели мнозинство в Луганския съвет, когато популярността на болшевиките там е изключително незначителна, водеща роля играели меншевиките, социалистите-революционери и други. Той успява да направи Съветите болшевишки“.
Харков, Луганск, Донецк – ето на кого можели да разчитат болшевиките.
А това означавало, че трябвало болшевиките да заложат на тези градове и територии, а не на Киев, контролиран от Централната Рада — в Киев Конгресът на Съветите не бил в полза на болшевиките.
Тогава те напускат този „неправилен“ конгрес на Съветите, отиват в Харков и там събират своя голям конгрес на източните региони.
Привържениците на болшевиките провъзгласяват тук Украинската съветска социалистическа република в много широки граници.
Основата на съветската украинска република били предимно югоизточните райони.
Там хората никога не са се считали украинци, но това ни най-малко не смущавало болшевиките, защото населението подкрепяло техните идеи и възгледи. В крайна сметка всички те изграждали една огромна комунистическа държава.
Ето как Александър Шубин вижда този исторически момент:
„Болшевиките на Ленин разбират, че ако Украйна остане само в тези райони, в които категорично преобладава украинската идея (националистите), тогава болшевиките няма да имат влияние там.
А ако се разшири Украйна, което искала и Централната Рада, тогава болшевиките щели имат влияние, защото всички тези региони щели да бъдат на тяхна страна.
Централната Рада искала влияние и голяма територия, но поради голямата територия влиянието й се подкопавало.
Болшевиките искали да се борят с национализма, поради което създават голяма Украйна, за да имат влияние и да победят Централната Рада, в която имали преимущество националисти.
Границите на тази голяма Украйна се разширили още през съветската епоха.
През 1939 г., в резултат на новото разделяне на Полша, териториите на Галичина и Буковина били отстъпени на Съветска Украйна.
През 1940 г. се присъединяват част от Бесарабия и Буковина, бивша част от Румъния.
След войната се присъединява част от Чехословакия, която носила историческото име Подкарпатска Рус.
И накрая, през 1954 г. Никита Хрушчов предава Република Крим на Украйна.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3