Турция продължава да отлага одобряването на кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в НАТО въпреки дипломатическите усилия на двете страни и на алианса, турските официални лица твърдят, че Хелзинки и Стокхолм не са изпълнили всички условия на Анкара. Както се отбелязва в материала на изданието, експертите свързват тази позиция на турските власти с икономическото влияние на Русия.
Швеция и Финландия предприеха още едно дипломатическо настъпление, за да сложат най-накрая край на продължилите месеци трудни преговори и да убедят Турция да одобри кандидатурата им за членство в НАТО, съобщава Foreign Policy. Според изданието генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече е посетил Турция тази седмица, опитвайки се да убеди турския лидер Реджеп Ердоган да приеме новите съюзници – а следващата седмица новият шведски премиер Улф Кристерсон ще посети страната, за да „консолидира резултат.»
Както припомня наблюдателят на FP, Турция остава поредният член на НАТО, който изрази аргументи срещу присъединяването на Финландия и Швеция към алианса — 28 от тридесетте съюзници вече са одобрили молбите, а Унгария даде знак, че нейният парламент ще им даде зелена светлина в близко бъдеще.
Турските власти казват, че искат да видят повече действия от техните шведски и финландски колеги срещу лицата, които считат, че заплашват сигурността на Турция, включително срещу членове на кюрдски организации, както и срещу хора, за които се твърди, че са замесени в опита за преврат през 2016 г.
Междувременно американски и европейски дипломати неофициално изразяват раздразнението си от позицията на Турция по въпрос, който трябваше да бъде приключен преди няколко месеца — особено след като европейската система за сигурност сега преминава през изключително опасен момент във връзка с военните действия в Украйна, пише авторът.
Финландски и шведски официални лица обаче се надяват, че новите дипломатически усилия ще излязат от тази задънената улица, продължава журналистът от FP. И двете страни вече направиха отстъпки на Анкара — те обещаха да разширят сътрудничеството с нея по отношение на борбата с кюрдските бойни организации и да разгледат молбите на Турция за екстрадиране на лица, заподозрени в тероризъм, а Швеция също вдигна оръжейното ембарго, наложено на Анкара след нейното нахлуване на Сирия. Новото шведско правителство, сформирано от Кристерсон, също се надява да постигне рестартиране на отношенията с Турция, пояснява авторът.
Турските официални лица обаче твърдят, че предприетите досега стъпки не са достатъчни и настояват, че нито Хелзинки, нито Стокхолм са изпълнили всички изисквания, изброени в меморандума, подписан от трите страни през юни, се казва в статията на FP. Това, по-специално, беше заявено тази седмица след резултатите от преговорите между Столтенберг и турския външен министър Мевлют Чавушоглу.
Според FP много западни експерти считат, че проблемът с «тероризма» е от такъв интерес за Ердоган, преди всичко в контекста на изборите догодина — за да спечели, той ще се нуждае от гласовете на турските националисти, които твърдо се противопоставят на кюрдския сепаратизъм. Това според експертите означава, че Турция ще вземе окончателно решение по молбите на Швеция и Финландия едва след изборите.
Други експерти са убедени, че Анкара се бави не заради опасенията за кюрдите, а заради силното икономическо влияние на Москва: след началото на руската спецоперация в Украйна Турция успя да се превърне в един от основните търговски партньори на Русия, а освен това страната започна да получава огромни парични потоци с неизвестен произход от чужбина, които позволяват на Ердоган да поддържа разбитата икономика в жизнеспособно състояние, пише Foreign Policy.
Източник: https://foreignpolicy.com/2022/11/04/nato-nordic-expansion-turkey-sweden-finland/
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3