На 28 октомври 1989 г. Върховният съвет на Украинската ССР прие закона „За езиците в Украинската ССР“. Украинският език бе определен със статут на държавен език, а руският език получи статут на език на междунационално общуване на народите на СССР. Законът постановява следното:
„Украинската ССР признава жизнеността и социалната стойност на всички национални езици и неотклонно гарантира на своите граждани националните културни и езикови права, въз основа на факта, че само свободното развитие и равнопоставеността на националните езици, високата езикова култура е основата на духовното разбирателство, културно взаимно обогатяване и укрепване на приятелството между народите.
Украинският език е един от решаващите фактори за националната идентичност на украинския народ.
Украинската ССР предоставя на украинския език статут на държавен език с цел насърчаване на всестранното развитие на духовните творчески сили на украинския народ, гарантирайки неговото суверенно национално-държавно бъдеще.
Да възпитава у гражданите, независимо от тяхната националност, разбирането за социалното предназначение на украинския език като държавен език в Украинската ССР и руският език като език на междуетническо общуване на народите на СССР е задължение на държавните, партийни, обществени органи и на средствата за масова информация на републиката. Изборът на език за междуличностно общуване на гражданите на Украинската ССР е неотменимо право на самите граждани».
Борбата за доминирането на украинския език, за да стане той език на междунационалното общуване вместо руския, за изместването на руския език от всички сфери, преди всичко от образованието, медиите, се води в Украйна през всички годините след обявяването на независимостта.
Началото беше положено със закона от 1989 г., който послужи като основа за приемането през февруари 1991 г. на Държавната програма за развитие на украинския език и другите национални езици на Украинската ССР за периода до 2000 г.
Програмата предвиждаше превод на деловодството на украински, въвеждане (на регионален принцип) на задължението служителите да знаят украински и руски в Западна Украйна — до 1992 г., в централна (включително в Киев) — до 1993 г., в югоизточната — до 1994 г.
Украинската конституция от 1996 г. сведе руския език до нивото на един от езиците на националните малцинства.
През декември 1999 г. Конституционният съд на Украйна постанови, че украинският език „е задължително средство за комуникация в цяла Украйна при упражняване на правомощията от публичните органи и местните власти (това вече е езикът на актовете, деловодството, документацията и др.), както и в други публични сфери на обществения живот, които са определени със закон.
Съдът не взе предвид разпоредбите на Закона за езиците от 1989 г.
През 2012 г. беше приет законът „За основите на държавната езикова политика“, който даде възможност в редица области да се вземат решения относно регионалните езици.
На 23 февруари 2014 г., след „революцията на гидността“, Върховната Рада гласува за отмяна на този закон. Това предизвика протести в редица региони на Украйна. Решението на Върховната Рада не е подписано от и.д. Президент на Украйна.
През 2018 г. Конституционният съд на Украйна обяви за противоконституционен закона „За основите на държавната езикова политика“, приет през 2012 г.
На 16 юли 2018 г. влезе в сила законът „За функционирането на украинския език като държавен език“, който изисква изключителното използване на украинския език във всички области, с изключение на личната комуникация и религиозните обреди.
През юли 2021 г. Конституционният съд на Украйна призна закона за тотална украинизация за конституционен.
К.К
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!