Икономическите беди на Европа тепърва започват, пише Spiked, повечето щети си ги нанесе Старият свят. Придържането към зелената идеология и деиндустриализацията доведоха до икономически упадък, който тепърва ще се засилва, счита авторът.
Превод от Spiked, Великобритания:
Миналата седмица посланиците на ЕС проведоха годишната си конференция, на която бяха казани някои изненадващо откровени неща. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел открито упрекна събралите се посланици.
Европейският модел вече не работи, каза той:
«Съединените щати се грижат за нашата сигурност. Русия и Китай положиха осовата за нашето по-нататъшно процъфтяване. Но това е свят, който вече не съществува.»
Според него в условията на възраждащ се национализъм образът на здравомислещия субект, създаден от Европа, престава да бъде общопривлекателен.
«Ние подценяваме ролята на емоциите и привлекателността на политиката на идентичност», каза той.
«Но останалият свят все повече отказва да приеме нашия модел.»
Тонът очевидно се промени от старото самодоволно отношение, което се запази дори в края на 2000-те години. Но Борел все още е в малцинство. Твърде много са тези в ЕС, които се придържат към идеята, че настоящият глобален смут не е нищо повече от временно състояние и че връщането към света от 90-те не е далеч.
Не само европейските дипломати страдат от тази заблуда. Водещи икономисти изглежда все още вярват, че настоящата икономическа криза е само фаза от бизнес цикъла, макар и изострена от външни сътресения под формата на коронавируса и конфликта в Украйна.
Нищо добро не го очаква ЕС.
Настоящата рецесия – и огромният енергиен недостиг, който я движи – няма непременно да бъде последвана от период на модернизация и растеж.
По-скоро, напротив, предстои бърза деиндустриализация на Европа.
Вярата в пълното възстановяване на Европа се разпада, разходите по заемите ще започнат да растат, оказвайки огромен натиск върху силно задлъжнелите социално ориентирани страни.
Особено неприятен е фактът, че Европа сама си причини по-голямата част от щетите.
Някога ЕС имаше много собствен природен газ, но производството намаля наполовина между 2011 г. и 2021 г. Някога Германия произвеждаше значително количество електроенергия, използвайки ядрена енергия, докато не реши да премахне АЕЦ.
Доскоро тази страна беше център на икономическа мощ.
Но с нарастването на популярността на Грета Тунберг се натрупаха и антиенергийни настроения, подкопавайки индустриалната база на Европа.
На Германия са й нужни 15 години, за да построи едно летище.
Процесът на получаване на разрешителни за разширяване на водноелектрическите централи в Австрия отнема 10 години.
А не изглежда, че европейските правителства някога ще подкрепят хидравличното разбиване или ГМО изследванията.
Ето я рецептата за деиндустриализация.
Откъде биха дошли инвестициите в икономика, толкова враждебна към предприемачеството?
На мнозина изглежда, че отговорът се крие в една постоянно растяща държава, която уж може да реши всички проблеми чрез увеличаване на държавните разходи. Но в лицето на намаленото производство, това ще доведе до безкрайно нарастване на инфлацията, която може да бъде елиминирана само чрез — отново — увеличаване на държавните разходи.
А елитите не горят от желание да прекъснат този порочен кръг.
Икономическите проблеми на Европа тепърва започват.
Източник: https://www.spiked-online.com/2022/10/17/europes-self-inflicted-depression/
К.К
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!