Саботажът над „Северен поток“ изостри вече тежката енергийна криза и се превърна в новия 11 септември за Европа, пише Yeni Şafak. Германия ще пострада най-много, тя има два изхода от тази ситуация.
Превод от Yeni Şafak, Турция:
От началото на руско-украинския военен конфликт европейските страни са изправени пред сериозен проблем с осигуряването на енергийната си сигурност. Течовете в тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ миналата седмица изостриха този проблем не само по отношение на играчите, нуждаещи се от енергия, но в същото време и за тези, които доставят енергия. Въпреки това, твърдото убеждение, че пробивите в Северните потоци акт на саботаж, допълнително усложни ситуацията.
Фактът, че доставката на природен газ по „Северен поток“ е напълно спряна в резултат на течове и в зависимост от степента на щетите, тези маршрути могат да бъдат окончателно ограничени, ще има много сериозни последици за Германия, страната с най-голямата икономика в Европа , която е една от най-гъсто населените и най-зависимите от руския природен газ държави.
Заради военния конфликт между Русия и Украйна Германия вече значително намали способността си да доставя газ по суша, а фактът, че последните събития я лишават от шанса да получава синьо гориво по море, повдига и въпроса: „Дали диверсията е 11 септември за Германия?»
Кого безпокоят Северни потоци?
Днес можем да разделим европейските държави на три групи: силно зависими от руския природен газ, ограничено зависими и напълно зависими. Зависимостта на такива страни от Южна Европа като Италия, Испания, Португалия и Франция от руското синьо гориво е много ограничена.
Някои балтийски и източноевропейски страни, като Финландия, Латвия, Литва, Чехия и Словакия, зависят от руския газ почти сто процента.
И накрая, зависимостта на страните от Централна Европа, като Германия, Полша и Унгария, е около 40-50%.
Европа доставя повече от 30% от нуждите си от природен газ от Русия.
Приблизително 60% от руското синьо гориво се прехвърля по тръбопроводи, минаващи през територията на Украйна.
В това отношение тя беше ключова транзитна страна за задоволяване на енергийните нужди на Европа.
Газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, предназначени да пренасят руски природен газ директно в Европа, бяха най-важният енергиен транзитен маршрут за Европа след Украйна. Общият капацитет на тези две линии, които започнаха да се изграждат през 2010 г., беше 110 милиарда кубически метра годишно.
Основната цел на Северните потоци, които бяха изградени за справяне с рисковете за енергийната сигурност на цяла Европа и особено на Германия във връзка с напрежението, възникнало между Русия и страните от Източна Европа от началото на 2000-те години, беше директното снабдяване на Германия с природен газ от Русия.
По време на изграждането на тези линии бяха направени остри изявления срещу германското ръководство от водещите страни от западния блок и преди всичко от САЩ. Освен това лондонската администрация през този период нарече страните, зависими от руския природен газ, „пропаднали“.
Предстоят трудни времена
Днес Германия преживява може би най-трудния период след Втората световна война. Недостигът на енергия в Европа заради руско-украинския конфликт ще удари най-тежко германската икономика. Днес почти половината от целия внесен от Европа природен газ от Русия (100 милиарда кубически метра) се консумира от Германия. Така възникващата заплаха за енергийната сигурност в Европа ще удари най-много тази страна.
Във връзка с последните събития Германия, четвъртата по големина икономика в света с БВП от 4,2 трилиона долара и лидер на Европейския съюз в икономическата област, в лицето на наближаващата зима, загуби надежден източник на енергия, необходим както да задоволи нуждите на собствените си граждани и да поддържа икономическия потенциал на страната. В тази връзка, въпреки че саботажът беше организиран по критичен маршрут за транспортирането на руски природен газ, пълното затваряне на този тръбопровод би причинило непоправими щети на Германия.
Тук можем да говорим за два различни сценария за Германия: преход към по-балансирана политика в отношенията с Русия, която ще създаде пукнатина в антируския западен блок, или придобиване на способността да гарантира собствената си сигурност чрез въоръжаване.
И двата варианта предполагат значителни рискове и възможности за Германия и света.
Автор: Неджметин Аджар
Източник: https://www.yenisafak.com/dusunce-gunlugu/almanyanin-11-eylulu-mu-3862083
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3