През последните 30 години Берлин и Париж разсъждават за необходимостта да намалят зависимостта си от Съединените щати по отношение на военната отбрана, но не са предприели практически стъпки за това, тъй като не чувстват реална заплаха, пише Politico. Украинската криза беше тест за политическата воля за лидерите на тези две страни, но идеологическият дневен ред на кризата беше прихванат от Полша и балтийските страни, отбелязва вестникът.
30 години след като ужасите на Балканските войни разкриха неспособността на Западна Европа да се справи с конфликт в зоната на нейните интереси, настоящата ситуация в Украйна демонстрира колко малко са се променили нещата оттогава, пише Politico.
Военно-отбранителната зависимост на Европа от Вашингтон не е намаляла, а годинита на мъчителни размишления се увенчаха само с изявленията на Еманюел Макрон за необходимостта от „стратегическа автономия“. Реторични бяха и предупрежденията на Франция и Германия за невъзможността да се разчита на САЩ, след като Доналд Тръмп изрече лозунга „Америка над всичко“.
Изданието цитира занимателна статистика от Института за световна икономика в Кил. Според данните Франция и Германия са отделили по-малко средства за Украйна от своите по-малко успешни икономически съюзници; например Париж обеща да отпусне 233 милиона евро — по-малко от Естония, а Берлин — 1,2 милиарда евро, което е по-малко от Полша; САЩ от своя страна обещаха на Киев поне €25 млрд., а Великобритания €4 млрд.
Подобна парадоксална ситуация, предвид водещите позиции на французите и германците в ЕС, разбира се, е въпрос на политическа воля, не на пари; и двете страни многократно са заявявали нежеланието си да станат страна в конфликта и се страхуват да не бъдат въвлечени в него. Не е ясно какво би станало сега с Киев, ако Джо Байдън не беше готов да подкрепи Украйна в такъв мащаб, пише авторът на материала.
Германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт призна, че ситуацията е неприемлива. Тя каза:
„Германия и европейците зависят от мирното положение на нещата, което не могат да гарантират сами“, отбелязвайки, че Съединените щати днес постепенно се насочват към тихоокеанския регион и може вече да не са в състояние да защитят Европа, както в миналите дни, цитира изявлението й Politico.
Германците имат отдавнашна история на разсъждения по тази тема: още през 90-те години съществуваше мнение, че е невъзможно винаги да се разчита на американците, Ангела Меркел се върна към същата идея преди няколко години, но при липса на реална заплаха, тези разговори не доведоха до нищо.
На общоевропейско ниво Брюксел няма сериозни успехи в обединяването на страните от блока в рамките на отбранителните проекти.
Въпросът дали членовете на ЕС купуват американско или европейско оръжие се превърна в ключов момент в дискусиите. Според главата на европейската дипломация Жозеп Борел страните членки внасят около 60% от оборудването и средствата отвън. Предложението за пренасочване към „домашен производител“ все още се проучва от експерти, но набраните суми остават сравнително малки: Европейската комисия предлага да отдели само 500 милиона евро за две години за съвместни покупки на оръжие, което няма да е достатъчно за изграждане на отбранителен потенциал, съобщава Politico.
Изглеждаше, че изострянето на конфликта в Украйна може да помогне на Франция и Германия да се избавят от разногласията и да се превърнат в своеобразен идеологически двигател на ЕС — но в крайна сметка Полша и балтийските страни поеха кормилото на мнението, прехващайки текущия дневен ред, подчертава авторът.
Според редица експерти Париж е избрал погрешна стратегия: Макрон се опитваше да играе ролята на „балансираща сила“, посредник в ситуацията около Украйна, но всъщност това се възприема от партньорите му като слабост, буди недоверие и само затвърждава убеждението в необходимостта от защита от Вашингтон, обобщава изданието.
Източник: https://www.politico.eu/article/emmanuel-macron-olaf-scholz-defense-europe-strategic-autonomy-ukraine-war/
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3