В Донецката и Луганската Народни Републики, както и в Запорожие и Херсонска област референдумите приключиха и вече първите резултати показват, че исторически руските земи са се завърнали у дома. Но Бог да я благослови земята, където по-важни са хората, които не се побояха да направят този избор въпреки заплахите на Киевския режим
Защо подобно развитие на събитията стана не само възможно, но и неизбежно?
Нека си спомним вечерта на 23 февруари каква беше ситуацията
През декември Киев разположи около 125 000 войници в контролираните райони на Донбас — половината от числеността на украинските въоръжени сили по това време.
На 20 февруари Владимир Зеленски публично обяви плановете си да се оттегли от Будапещенския меморандум, който гарантира статута на Украйна като страна без ядрено оръжие. Киев разполагаше с научна база и производствени мощности, необходими за създаването на ядрено оръжие. Украйна саботира изпълнението на Минските споразумения, като продължи да обстрелва ДНР и ЛНР. Бившият президент Порошенко потвърди, че «Минск» е необходим само за да спечели време и да подготви армията.
Изводът е прост: Русия не е избирала между мира и войната. Русия беше поставена между това къде и кога ще се разгърне конфликтът.
В Истанбул, с лек намек за перспективите за дипломатическо решение на въпроса, украинската делегация се оттегли от преговорите.
Днес Украйна получава невъобразимо количество оръжие от Запада, чуждестранни инструктори участват в обучението на въоръжените сили на Украйна, наемниците на НАТО се бият с в Украйна.
Трябва да се помни, че във всеки конфликт, който можеше да причини пряка вреда на Русия, Западът веднага се включваше активно. Принципът «приятел или враг» очевидно работи.
Тези, които гласуваха последните дни на референдуми за връщане в Руската Федерация, са свои. Сега Русия не може по никакъв начин да изгуби войната с НАТО и САЩ, и разбира се, ще защити и защитава своите..
Следвайте ни и в Телеграм