Българско оръжие в Украйна – какво крият властите в София – ДОКУМЕНТИ.

20.09.2022 17:27

Представяме ви съвместното разследване на три големи Телеграм-канала относно оръжейните доставки на България за Киев, за терористите в Близкия Изток, както и за лъжите на българските власти. То е публикувано в седем части и придружено с информационни графики в голям размер, които съдържат и документите относно описаните моменти. Автори на серията публикации са: Рыбарь ( https://t.me/rybar ), Балканская сплетница ( https://t.me/balkanossiper ) и Варшавская Русалка ( https://t.me/pl_syrenka )

/Линк към информационната графика в голяма резолюция – https://i.ibb.co/7vC4Byq/29-08-RU-1.jpg /

В медиите от известно време се появяват кадри с български реактивни противотанкови гранатомети Bulspike-AT, а също и термобарични боеприпаси TB-7V, намерени в Маринка (Украйна). На оръжието са се натъкнали при обиска на украински огневи позиции.

България – е една от малкото страни-членки на НАТО и ЕС, чиито власти официално са се отказали да доставят оръжие на Украйна. В края на април комисията по външна политика прие решение, че помощта ще се ограничи до хуманитарната и финансовата сфера. В началото на май бе съгласувана резолюция, предполагаща ремонт на украинска военна техника в България. Така или иначе в Украйна изплуват български снаряди.

Намерените в Маринка термобарични боеприпаси се произвеждат във ВМЗ в Сопот.

Трите интернет медии публикуваха подробна информация за дейността на българското оръжейно предприятие. ВМЗ се оказва замесен в няколко крупни скандала, започвайки от доставката на оръжие чрез заобикаляне на сключените договорености, фалшифициране на документи и завършва със снабдяването на терористи.

ЧАСТ 1

Взривове в складове и липса на патенти

/Линк към информационната графика в голяма резолюция – https://i.ibb.co/SfnhpbV/30-08-VMZ-6.jpg /

Както се оказа, изпращането на намереното в Украйна оръжие българското предприятие „Вазовски машиностроителен завод“ осъществява без съответстващите разрешения. Съгласно данните на Патентното ведомство на България, предприятието на ВПК официално е прекратило производството на термобарични снаряди още през 2014 година. На практика заводът продължава производството, но вече без патент.

ВМЗ влиза в 11-те крупни отбранителни предприятия на България, и като цяло се специализира на производството на боеприпаси от съветски образец. Географията на продажбите обхваща практически целия свят, а българските снаряди се търсят на всички континенти.

Слуховете за това, че продукцията на завода попадат и на украинския фронт, се разнасят отдавна.

През 2020 година прокуратурата на България обвини шестима руснаци за взривовете на складове на ВЗМ, където уж се съхранявало оръжие, предназначено за Украйна. В действителност, да се намери „руска следа“ тогава така и не се получи – ограничиха се с голословни обвинения.

Има основание да се предполага, че поредицата взривове всъщност са опити на самото предприятие да заличи следите на доставките за Украйна, както в случая с чешкото предприятие във Врбетице.

ЧАСТ 2

Ръждиви снаряди за реекспорт

/Линк към информационната графика в голяма резолюция – https://i.ibb.co/dmMLvF5/29-08-RU-2.jpg

През юли тази година в българската преса разобличили схема, по която властите заобикалят парламентарната забрана и продължават да изпълняват договори за доставки за Украйна на произведените във ВМЗ боеприпаси чрез „посредници“ – Полша, Чехия и Румъния.

В изданието „Бивол“ публикували документи, потвърждаващи предаването от българската компания Alguns на голямо количество снаряди за РСЗО «Град», гаубици «Гвоздик» и «Акация» на румънската държавна компания RomArm. По-нататък съгласно договореностите, RomArm е била длъжна да ги препродаде на своята дъщерна фирма Nanotech Defence SRL. И вече тази компания, на свой ред, се явява пряк доставчик на оръжие за министерството на отбраната на Украйна.

Alguns са получили около 36 милиона долара аванс в банкова сметка във Великобритания при обща стойност на сделката в размер на 200 милиона. Сделката е могла да мине незабелязано, обаче нейните участници са се провалили заради желанието да проведат машинацията колкото се може по-бързо, както и заради банална алчност. Работата е там, че предадените на румънската страна снаряди се оказали с крайно лошо качество и са били върнати обратно.

В опит да спаси своята репутация и парите ръководството на Alguns се е обърнало към българския завод ВМЗ да ремонтира боеприпасите за по-нататъшна препродажба на Украйна. Това е заплашвало нарушаване на сроковете на доставките по други договори, затова от ВМЗ са отказали.

И са заплатили със смяна на ръководството – заемащият по това време длъжността премиер Кирил Петков, известен със своите тесни връзки със западните партньори, поискал да се уволнят 4 от петте члена на Съвета на директорите.

Историята предизвиква широк резонанс в България. И тук изплува още един неприятен факт – тези боеприпаси са били закупени от компанията Alguns в Беларус. Беларусите пък не били дали своето съгласия за последващ експорт.

ЧАСТ 3

„Проруски“ чиновници и тайна военна помощ

/Линк към информационната графика в голяма резолюция- https://i.ibb.co/nj6sbC4/06-09-RU.jpg

Иронията на ситуацията се заключава в това, че да издаването на разрешение за експорт на оръжие на трети страни от България е нужно съгласието на Междуведомствена комисия по експортен контрол и неразпространението на оръжие, чиято глава се явява министърът на икономика.

Към този момент поста е заемала Корнелия Нинова, по съвместителство явяваща се вицепремиер в коалиционното правителство на Петков.

Председателят на „проруската“ Българска социалистическа партия в интервюта нееднократно е отричала български оръжейни доставки за Украйна.

А през пролетта на тази година дори обеща да напусне управляващата коалиция, ако парламентът се съгласи да доставя оръжие на Украйна.

По информации на журналисти, сделките са били подготвени от представители на София и Букурещ още през април, когато бившия български министър-председател Кирил Петков посети Румъния. Той също публично отрича факта на военна помощ за Украйна. Покупките активно са се водели от средата на март до края на юли.

Замесените чиновници са получавали за даването на съгласи големи суми – в условията на голям ръст на стойността на боеприпасите на фона на бойните действия търговците на оръжие не са се скъпили за подкупи. По „странно“ стечение на обстоятелствата в този период във ВМЗ рязко са се увеличили обемите на производство.

ЧАСТ 4

Румънски покупки и подправено съгласие

/ Информационната графика в голяма резолюция – https://i.ibb.co/b7BLFKB/29-08-RU-3.jpg

Историята се получава не по-лошо от колкото в екшън – независимо от официалната забрана да се оказва военна подкрепа на ВСУ, в София са направили всичко точно на обратно.

Властите на републиката са заобиколили парламентарната забрана и са доставяли оръжие на украинските военнослужещи чрез Полша, Чехия и Румъния. Продадените в Румъния боеприпаси се оказали не най-доброто качество, а и са били закупени без право за предаване на трета страна.

Българската компания Alguns ги е закупила от правителството на Беларус още през 2015 година. И в Минск би трябвало да се изненадат, че оръжието е отишло на реекспорт – споразумение за това не имало. Но коментар от беларуска страна не последвал – там по принцип не обичат да се обясняват за доставките на оръжие.

Оказало се, че българите просто са подправили съгласието на държавната компания ГВТУП «Белвнешпромсервис». Предприятието уж е информирало Alguns за „отсъствие на препятствие за реекспорт на продукцията в трети страни“. Именно този документ от 2017 година е станал официално основание за по-нататъшните сделки на българската фирма Alguns с румънската RomArm, която е трябвало да пренасочи товара към Украйна.

Между другото, през 2015 година има още една занимателна история.

Същата Alguns доставяла в Сирия закупените от Беларус управляеми ракети за противотанков комплекс 9M113 «Конкурс». Всичко това се е случвало в рамките на договора с компанията Purple Shovel LLC от щата Делауеър, която спечелила търг на Главното управление на войските със специално предназначение на министерството на отбраната на САЩ (SOCOM). Във ведомството са потвърдили произхождението на ракетите.

ЧАСТ 5

Мрежа в Източна Европа

Информационната графика с голяма резолюция – https://i.ibb.co/sy4YvxP/28-08-RU-4.jpg

Скандалът с беларуските боеприпаси въобще не е първият в историята на българската фирма Alguns. Подобни машинации сътрудниците на Alguns са творили и в миналото.

През 2015 година фирмата е закупила от албанската експортна държавна компания MEICO 17,5 млн. китайски патрона, 350 минохвъргачки и 40 000 снаряда към тях. Остарелите образци от въоръжението не са били най-доброто им състояние, но българите не са се смутили от това. Защото те са били предназначени не за България – оръжието е отишло в Близкия Изток.

Що се касае завода ВМЗ – оръжие за ВСУ той доставя отдавна. И покрай българската Alguns използва цяла мрежа от фирми в Източна Европа.

Например, от 2019 до 2021 година украинското предприятие «Спецтехноэкспорт» е внесло продукция на ВМЗ чрез полската Arm Techsp. Zo. А пред юли 2019 година държавната компания, влизаща в състава на «Укроборонпрома», е получила партия български боеприпаси от полската компания MEGMAR LOGISTICS & CONSULTING.

Изхождайки от данните на полския търговски регистър, самата компания не произвежда никаква военна продукция, а се явява дилър. Затова такива заряди масово са се произвеждали във българското ВМЗ.

ЧАСТ 6

Българските изпълнители на САЩ

/Информационната графика с висока резолюция – https://i.ibb.co/ZJtSqzz/08-09-RU-8.jpg

У относително младата българска фирма Alguns, чрез старанията на която продукцията на ВМЗ е постъпвала в ръцете на ВСУ чрез Полша и Румъния, има богата история.

Основата през 2008 година компанията се специализира на закупуването на остаряло оръжие и боеприпаси и продажбата на страни в Азия и Африка.

През 2015 година компанията стана част от скандал. На наетите складове избухва взрив – загива някой си Френсис Норвилло от Тексас. Той се оказва сътрудник на Skybridge Tactical — изпълнител на американската Purple Shovel, реализираща договори на Главното управление на войските със специално предназначение на министерството на отбраната на САЩ (SOCOM).

Собственикът на Alguns — Александър Димитров, тясно свързан с българския криминален авторитет Боян Петракиев, известен като «Барон». Местните жители на Сливница започнали своя път с контрабандата в Сърбия. През 2004 година основали съвместно предприятие за продажба на скрап. А в последствие се заели с продажбата на съветски въоръжения чрез американски изпълнители.

Петракиев, лично „препоръчал Димитров на влиятелни хора, за да влезе в оръжейния бизнес“, а неговите връзки помогнали на Александър на стане успешен търговец на оръжие. Дори скандалът със загиналия американец не навредил на кариерата на Димитров.

В края на 2016 година на сметка на свързаното с него предприятие Osiris Global Trade Limited от американска фирма са постъпили още 31 милиона долара. При това сделката са провеждали под прикритието на финансово учреждение, контролирано от държавата.

Същата компания фигурира в платежните на Purple Shovel. Но никаква Osiris Global Trade Limited на практика не е съществувала – зад фиктивната фирма са се крили «Оро Инвестмънтс», собственик на която в търговския регистър е записан същия Александър Димитров. Чистият доход на компанията за 2015-2020 година е почти 300 милиона лева.

ЧАСТ 7

Оръжие за терористите и безпрецедентен ръст на печалбата

/Информационната графика с голяма резолюция – https://i.ibb.co/vxX3q19/30-08-RU-5.jpg

Българска Alguns е била като фирма за доставка на продукция на оръжейния завод ВМЗ не само за Украйна. В рамките на договора с американската Purple Shovel LLC през 2015 година те са натрупали състояние от снабдяването на терористични групировки в Близкия Изток. За това са им помагали азербайджанци.

От МВнР на Азербайджан са били изпратени инструкции на посолствата в България и други европейски страни. Те са били длъжни да оформят дипломатическо разрешение за полетите на Silk Way Airlines. Опасните товари, които е превозвала авиокомпанията, на практика се оказали българско оръжие, продадено от Alguns на американската компания Purple Shovel. През декември 2014 година Командването на специалните операции на САЩ (SOCOM) е сключило договор с нея за доставка на българско оръжие и боеприпаси за повече от 26,7 млн. долара.

През 2016 и 2017 година голямо количество продукция на ВМЗ с помощта на Silk Way Airlines на терористите е доставяла и Саудитска Арабия. Един от този тип „дипломатически“ курсове, официално отправящ се в Република Конго, е бил натъпкан с произведени от ВМЗ минохвъргачки СПГ-9. После оръжието е намерено от иракската армия в склад на Ислямска държава в Мосул. Покрай азербайджанските авиолинии за прехвърляне на оръжие се е използвал и кораба «Марианн Даника», движещ се по маршрута Бургас – Джидда.

През декември 2016 година по време на репортаж за битката за Алепо български журналисти намерили подземен склад с оръжие на терористичната организация «Джебхат ан-Нусра» с два милиона снаряда и 4000 ракети „Град“. За страна на произход на товара е посочена България. При това ако през 2013 година българското оръжейно предприятие се е намирало на границата на банкрута, то през 2016 година ( на която се пада пика на доставките за Близкия Изток) ВМЗ е показал увеличение на годишните приходи с 392,5% в сравнение с 2015 година.

Същото наблюдаваме и днес на фона на доставките за Украйна, уж не одобрени от българския парламент. Когато правителството разформира Съвета на директорите на българския завод, негов представител се оправдава, че за първото полугодие на тази година е успял да увеличи печалбата двойно.

Българското оръжейно предприятие и неговият посредник Alguns, замесени в крупни скандали и машинации, продължават да заработват милиони от доставките на въоръжения в зоната на конфликта. Даже независимо от това, че властите на страната официално настояват на обратното. В гонката за печалба при оформянето на договорите за реекспорт българите били готови да нарушат както договореностите с партньорите, така и собственото си законодателство.

Настоящият текст е превод. Линкове към оригинала на серията публикации:

https://t.me/rybar/38992

Часть 1: Взрывы на складах и отсутствие патентов