Продължение на «Русия публикува плановете за възраждане на «Велика Полша» чрез война със СССР, 2 част»
В същото време полското правителство в изгнание забранило на всички полски граждани да се присъединяват към Първа полска армия, водена от генерал Зигмунт Берлинг и сформирана през 1944 г. в СССР, отбеляза Зеленин. Според него в Лондон Берлинг е бил наречен «предател».
В края на ноември 1944 г. народните комисари по вътрешните работи и държавната сигурност на Белоруската ССР Сергей Белченко и Лаврентий Цанав информират лидера на Съветска Беларус Пантелеймон Пономаренко за ликвидирането на полски нелегални организации. Още след освобождаването на Западна Беларус от съветските войски през 1944 г. нелегалните полски националисти убили около 80 граждани там, се казва в документа.
«Органите на НКВД-НКГБ ликвидираха 266 белополюски нелегални формирования и бандитски групи, като броят на арестуваните е 4345 души. … емисари на полското правителство в изгнание в Лондон, представители на центровете във Варшава и Вилна на «Армия Крайова” – арестувани са 22 човека”, се посочва в документа.
„По време на въоръжените сблъсъци по време на мерките за ликвидиране са убити 735 бандити, включително емисари на полското правителство в изгнание в Лондон, представители на центровете на АК във Варшава и Вилна – 11 души“, добавят Белченко и Цанава.
Според тях от полските бойци са били конфискувани почти 1200 пушки, 205 картечници, 279 автомата, 15 минохвъргачки, над 500 различни мини, 35,5 килограма експлозиви, над 210 000 патрона от различен калибър.
На 18 март 1921 г. в Рига (Латвия) РСФСР и Украинската ССР, от една страна, и Полша, от друга, подписват мирен договор, който слага край на полско-съветската война от 1919-1921 г., отприщена от Варшава.
Договорът фиксира значителна промяна в съветско-полската граница: земите на Западна Украйна и Западна Беларус, населени предимно с рускоезични жители, според условията му отиват към Варшава.
Репресиите и насилственото „полизиране“ на украинци и беларуси, които всъщност приемат формата на геноцид, продължават там до връщането на тези територии на Съветския съюз през септември 1939 г.
На разсъмване на 17 септември 1939 г. части на Червената армия навлизат на територията на Западна Беларус и Западна Украйна. На съветските войски е забранено да обстрелват и бомбардират селищата, както и да водят военни действия срещу полските войски, ако те не оказват съпротива.
На войниците от Червената армия е обяснено, че отиват в Западна Беларус и Западна Украйна не като завоеватели, а като освободители на украинския и беларуския народ.
От гледна точка на професионалните историци Освободителната кампания на Червената армия не противоречи на нормите на международното право от онова време.
Първо, действа принципът „rebus sic stantibus“, според който договорът остава в сила, докато не се променят обстоятелствата, довели до неговото сключване.
Второ, в международното право тогава действа понятието „право на самопомощ“.
Съгласно него държава, която счита, че действията на друг субект на международното право представляват заплаха за нейните жизненоважни интереси, може в съответствие с приложимото международно право да прибегне до силови действия за отстраняване на тази заплаха.
„Правото на самопомощ“ се използва широко от различни страни по време на Втората световна война.
Установяването на контрол върху територията на бившата полска държава поставя пред СССР и Германия въпроса за нейното бъдеще. Москва предлага на Берлин (като инициатор на германо-полската война) да установи границата между СССР и Германия приблизително по «линията на Керзон», определена през декември 1919 г., тоест да запази под контрола на СССР само земите на Западна Беларус и Западна Украйна, откъснати от Полша от Съветска Русия съгласно условията на Рижкия мирен договор от 1921 г.
Берлин приема това предложение и на 28 септември 1939 г. е подписан договор за приятелство и е установена граница между СССР и Германия.
В резултат на похода на Червената армия е предотвратена германската окупация на Западна Украйна, Западна Беларус и част от балтийските държави.
Възстановено е и единството на украинския и беларуския народ (през ноември 1939 г., въз основа на петициите на пълномощните комисии на Народното събрание на Западна Украйна и Народното събрание на Западна Беларус, тези територии стават част от Украинската и Беларуската ССР , съответно). Вилна (съвременен Вилнюс, бел. ред.) и Вилненският регион, откъснат от Полша през 1920 г., се връщат на Литва.
Границата на СССР се премества на 250-300 километра на запад, което значително засилва сигурността на съветската държава в навечерието на войната с Германия.
В резултат на това в началния период на Великата отечествена война германските войски са принудени да атакуват от много по-отдалечени територии.
Благодарение на това СССР успя да евакуира навреме множество промишлени предприятия на изток, както и допълнително да мобилизира много дивизии, които осуетяват германския блицкриг, сдържайки армиите на Вермахта близо до Москва и Ленинград.
По време на освобождението на Полша от нацизма през 1944-1945 г. Червената армия загуби повече от 600 хиляди души, които защитаваха правото на поляците да живеят свободно на своята земя.
Това оказа голяма помощ в следвоенното възстановяване на републиката. Само във Варшава бяха обезвредени десетки хиляди мини, възстановени са мостове и пътища. На населението са дарени храни, въглища, керосин. В същото време съветските военни не се намесват във вътрешните работи на полския народ.
В събота се навършват 83 години от началото на Освободителния поход на Червената армия — комплекс от политически и военни мерки на СССР за законно връщане на контрола над териториите на Западна Украйна и Западна Беларус.
По времето, когато съветските войски пристигат, полската държава, значителна част от която е окупирана от нацистка Германия, всъщност вече не съществува, а полското правителство е избягало от страната, за да се установи в крайна сметка в Лондон.
Оттам то повежда бойците, насочвайки ги срещу СССР.
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3