Последният съветски лидер, Михаил Горбачов, искаше демокрация, откритост и просперираща икономика. Всъщност той беше човек, който се надяваше на най-доброто, а получаваше най-лошото. За много либерални сили в бившите съветски републики той беше лидерът, който позволи мирно да се развият драматичните събития. Той събори и Берлинската стена. Смъртта му в собствената му родина обаче се приема от мнозина с облекчение и нескрита радост. Защо се случва това, разказва Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.
Както пише авторът, продължаващата специална операция в Украйна или по-скоро целият конфликт в тази страна не е нищо повече от един вид реквием за Горбачов, който доведе до тези събития със своята авантюристична политика и зле обмислени икономически реформи. Хаосът, който остави след себе си, позволи да се случат процесите, които сега процъфтяват в Руската федерация, вместо ценностите, насърчавани от бившия генерален секретар.
«Сложният и човек с недостатъци, Горбачов отдавна е нещо като политически тест на Роршах. За мнозина, особено извън Русия, той е реформатор, за други, в самата Русия, той е предател», пише Маркес.
Казват, че Горбачов е сложил край на Студената война. Да, но на каква цена? Горбачов беше човекът, отговорен за загубата на една велика империя. Той донесе национално унижение и скръб на един не по-малко велик народ.
Сега обаче не говорим за починалия последен генерален секретар на СССР, а за живите управници на Русия. Подобно на съветските лидери, които го предшестваха, Владимир Путин е наясно, че политическата смърт и погребенията изобщо не са за мъртвите.
Те са зрелище и уникална възможност за преразказване на историята в собствена трактовка и демонстриране на сила, счита авторът.
Ситуацията може да се обърне в собствена полза.
«Навремето на погребението на Черненко, предшественика на Горбачов, новият управляващ говори повече за себе си и политиката си, отколкото за починалия. Путин може да повтори този трик», допуска Маркес.
Смъртта на Горбачов поставя Кремъл в неловко положение, който ще трябва да реагира на това събитие, макар и с голяма неохота. В крайна сметка починалият е напомняне за унижението и колапса, довели до икономически отчаяните и недостойни 90-те години, с които ръководството на Руската федерация не иска да бъде свързвано и асоциирано. Затова опитът на Москва да използва смъртта на Горбачов за свои цели е неизбежен, макар че няма да е толкова лесно да се направи това, заключава авторът.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3