Историческата съдба на Михаил Горбачов — урок за всички държавници

На 92 години почини Михаил Горбачов, първият президент и последен ръководител на СССР.

Има някаква свръхестествена символика, че през 2022 г. си заминаха няколко държавници, пряко замесени в унищожаването на Съветския съюз. Тази година починаха подписалите Беловежкото споразумение от Украйна (Леонид Кравчук), Беларус (Станислав Шушкевич) и Русия (Генадий Бурбулис).

В този списък вече е и последният съветски лидер.

Древната мъдрост гласи, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Михаил Горбачов може да послужи като илюстрация, че добрите намерения на един национален лидер са в състояние да причинят ад на земята за цяла държава.

Млад, енергичен, стремящ се към промени — и активно прилагащ ги — генералният секретар се превърна в идол на съветското общество, уморен от геронтокрацията по време на застоя.

Вярно, не за дълго. Няколко години по-късно Горбачов стана — и остана до края на живота си — обект на изгарящата омраза на огромна част от своите сънародници, които стовариха върху него огромната отговорност за това, което трябваше да преживеят. Отговорност за разрушената държава, за кошмара от 90-те години, за милионите погубени животи в гражданските войни, за етническото прочистване, терористичните атаки и гангстерските войни, за милионите неродени животи.

Историческата съдба на Михаил Горбачов е урок за всички държавници.

Няма значение колко добро искрено сте искали и колко високи идеали са ви ръководили. В крайна сметка се вземат предвид само реалните резултати от вашите решения и действия.

Разпадът на СССР се превърна в национална катастрофа, чиито последици руският народ търпи вече четвърто десетилетие. В един момент изглеждаше, че най-лошото е останало зад гърба.

Но превръщането на Украйна в нацистко сборище показва, че пъкленият маховик, пуснат преди повече от тридесет години, продължава своя ход.

Русия трябва, длъжна е да го спре – и ще го спре.

Въпросът е, както винаги, в цената, която се налага да се плати за това.

В политиката главната разплата върви ръка за ръка с кръвта, мъката на хората и човешките животи.

Михаил Горбачов имаше дълъг живот, успя да види както изпитанията, на които бе подложена страната му, така и безкрайните предизвикателства и трагедии.

Може само да се предполага направил ли е единственият съветски президент за себе си някакви изводи.

Но това вече не е важно.

Главното е ние сами да сме извлекли уроци от преживяното.