Eвропа се прости с неутралитета, но една страна все още се държи
24.08.2022 06:15
Eвропа се прости с неутралитета, но една страна все още се държи
Докато болшинството страни по света остават неутрални по отношение на конфликта в Украйна, Европа се сбогува с него, пише Advance. Само една страна все още се държи. Но колко дълго?
Превод от Advance, Хърватия:
След почти шест месеца военни действия в Украйна става ясно едно: в този конфликт една от страните е избрана не само от преките участници в конфликта, но и от страните от целия западен свят, тоест от Европейския съюз, заедно със Съединените щати и Канада.
А какво да кажем за останалия свят?
Почти целият той запазва неутралитет.
Да, някои страни може да са по-благосклонни към Русия, а други към Украйна, но тяхната политическа позиция все още е далеч от подкрепата, която някои страни от Европейския съюз и САЩ оказват на Украйна.
В самото начало на боевете ЕС и САЩ се опитаха да представят този конфликт като борба между Русия и Украйна, битка на света срещу Русия, но не се получи. Останалият свят не иска да подкрепи такова разделение, защото противоречи на собствените им интереси.
Понастоящем те са заинтересовани не за това да съдействат на една от страните, а да оставят всички врати открити, който и да излезе победител.
Тази позиция е разбираема, но остава нещо изненадващо. Какво? Да, влиянието на водещата световна сила САЩ трябваше да е по-голямо.
В резултат се изясни, че Вашингтон все още може да влияе по някакъв начин на Европа, не неговото влияние се ограничава.
Въпреки това, докато останалият свят остава неутрален и изглежда няма да се отклони от този път, в Европа не само концепцията за неутралитет като цяло, но и всички политически аспекти, които могат да се възприемат като неутрални, се разглеждат като нещо напълно неприемливо, почти изменническо.
Наистина ситуацията се промени много от 24 февруари. Две скандинавски страни, които бяха символ на военен неутралитет, Швеция и Финландия, заедно изоставиха дългата традиция и поискаха да се присъединят към НАТО. Тяхното искане може да се счита за практически удовлетворено (всяка страна членка на алианса трябва да ратифицира искането им, но след като се реши въпросът с турското вето, не трябва да възникват други пречки).
Дори Швейцария, която не е нито член на ЕС, нито на НАТО, се отказа от собствения си неутралитет в момента, в който подкрепи икономическите санкции срещу Русия.
Въпреки това, напускайки зоната на неутралитет, тя губи статута си на едно от основните места, в което «свършват войните».
Подобно място често беше Женева.
Швейцария вече не е добре дошла като посредник, както потвърди самата Москва, която наскоро отхвърли предложението й за дипломатическо представителство на украински граждани в Русия.
Тогава кой все пак остана в стара Европа, ако въобще някой остана?
Всъщност има още една страна, при това дори на територията на Европейския Съюз.
Извън пределите му, на Балканите, ще се намерят относително неутрални страни, такива като Сърбия и Босна и Херцеговина. Но тяхното общо влияние не е голямо, а доколкото те отдавна се опитват да станат членове на Европейския Съюз, техният неутрелитет — това всъщност е опит да балансират в дадения конкретен момент.
Е, коя страна в Европейския Съюз, както и преди, запазва неутралитет?
Да, за австрийския неутралитет в настоящия конфликт може да се каже много, освен, че той съществува.
Защо говоря за Австрия като за «бастион на неутралитета»?
Нима преди това такива не бяха Швеция и Финландия?
В действителност не.
Швеция и Финландия бяха неутрални, но още в самото начало на конфликта тяхната общественост промени позицията си, а отношението към присъединяването към НАТО рязко се промени.
Още през миналата година болшинството шведи и финландци застанаха против този военен алианс под предводителството на САЩ, но днес те вече не мислят така.
Какво промени общественото мнение?
Страхът от Русия, какво друго. Отношенията между Швеция и Русия вече се движат в низходяща линия, а Финландия, въпреки че поддържаше по-топли отношения с Москва от Стокхолм, все още помни войната със СССР.
Независимо от това в Европа, в която дори Швейцария са замисли не си ли струва да влезе в НАТО, Австрия е изключение, и, съдейки по нейната настояща позиция, тя ще запази своя статус.
Разбира се, Австрия не е геополитически остров. Тя е част от Европейския Съюз, от различни отбранителни организации на Европейския Съюз, които неминуемо са свързани с НАТО.
Независимо от това Австрия няма намерение да се приединява към алианса.
Обсъжда ли се в Австрия възможността за членство в НАТО?
Не.
Според последните проучвания, до 80 % от австрийците считат, че Австрия не трябва да бъде част от НАТО. Любопитен факт е, че към това мнение се придържат представителите на целия австрийски политически спектър.
Що се отнася до австрийския консервативен канцлер Карл Нехамер, то още в началото на бойните действия той заяви, че «австрийският неутралитет» няма да бъде предмет на обсъждания.
Памела Ренди-Вагнер, лидер на Социалдемократическата партия на Австрия от левия център, също заяви, че «австрийският наутралитет не се обсъжда».
Дясната Австрийска партия на свободата също заема ясна позиция, подкрепяйки австрийския неутралитет.
Нещо повече, дори австрийските «Зелени» се придържат към същото мнение и, за разлика от немските си колеги, ратуват за пацифизъм, благодарение на който зеленената политика привлече през 80-те години толкова много привърженици.
Немските «Зелени» след редица вътрешнопартийни безредици се превърнаха в най-войнствената партия на Германия.
Виждеме какви промени претърпяха скандинавските страни, Швеция, и, разбира се, Германия, която, например, още в началото на века застана рязко против нахлуването на Ирак.
Но как тогава Австрия запази своя неутралитет?
Аналитикът в областта на сигурността и политолог Волфганг Пуцтай заяви в интервю за «Ал Джазира» по този повод: «След страшния опит от две световни войни, а също от нацисткия терор неутралитетът дълбоко се вкорени в умовете на австрийците».
Разбира се, политиката на Студената война и някои решения допринесоха за това Австрия да се превърне в това, което е днес. Само накратко ще припомня, че след Втората световна война страните-победителки, или по-скоро: САЩ, Великобритания, Франция и СССР разделиха Австрия на четири окупационни зони. Това продължи до 1955 г., когато бе подписан договорът за прекратяване на окупацията, но в замяна Австрия се задължи да остане неутрална. Така тя се превърна в «буферна зона» между Изтока и Запада.
В крайна сметка тази позиция на Австрия беше изгодна, а и гарантираше нейната сигурност. Нещо повече, благодарение на това дори австрийските разходи за отбрана останаха много ниски.
След договора от 1955 г. Австрия успя да се интегрира в западната икономическа архитектура, но в същото време се радваше на предимствата на търговията със Съветския съюз.
По-горе споменахме Женева. Дипломатическото й влияние, разбира се, ще намалее поради решенията на Швейцария, но остава Виена. През втората половина на 20 век Виена се превърна в един от най-важните дипломатически центрове в света. Освен това много от най-важните международни организации, от МААЕ (Международна агенция за атомна енергия, бел. ред.) до ОПЕК, са базирани във Виена.
Това обаче не означава, че Австрия сама по себе си е мощна посредническа сила. Това стана ясно през април, когато австрийският канцлер Нехамер стана първият западен лидер, който се срещна с Путин след избухването на военните действия в Украйна. От посещението му в Москва не произлезе нищо, то не оказа влияние върху хода на боевете. Всъщност може да се каже, че турският президент Ердоган (а Турция е член на НАТО) има голямо влияние в този смисъл.
Австрия, за разлика например от Финландия, няма от кого да се страхува в непосредственото си съседство. Тя граничи с членовете на Европейския съюз Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения и Италия, както и с две страни извън ЕС: Швейцария и Лихтенщайн. Това географско положение обаче едва ли ще я предпази от последствията от прекъсването на енергийните връзки между Европа като цяло и Русия.
Ще се появят такива (може би вътре в страната ще бъдат повече, отколкото в чужбина), които ще критикуват Австрия за нейния неутралитет и ще изискват от нея «да се определи».
Но това не отговаря на интересите на австрийския народ, както не отговаря на интересите на много други европейски народи, които заеха страна в конфликта по инерция, без да мислят за собственото си благополучие.
