Съединените щати могат да се изправят пред собствена зимна енергийна криза, тъй като производството и съхранението на газ изостават от нарастващото търсене, а ключовият експортен център за износ се отваря отново.
Правителството на президента Джо Байдън „окачи на врата“ на добивната индустрия на Америка цяла Европа и затова сега страната е в позицията на „обущар без ботуши“.
Произвеждайки невероятно огромни обеми въглеводороди, Съединените щати не са в състояние напълно да осигурят себе си или чуждестранни клиенти, но дават предпочитание на последните. Това пише изданието Business Insider.
Зимните запаси от газ в САЩ сега са с 10% по-ниски от нормалното в този момент от годината, според данни, събрани от Bloomberg, тъй като горещата вълна повишава търсенето на електричество за климатиците.
Остават само два месеца и половина до отоплителния сезон в САЩ. Ситуацията с енергийните доставки, особено с газа, може само да се влоши, тъй като началната дата на зимния сезон съвпада с частичното отваряне на експортния терминал за втечнен газ Freeport през октомври.
Когато инфраструктурата се върне към товаренето на гориво за износ, след като беше блокирана от пожар по-рано тази година, терминалът може да „прихване“ доставките на газ за вътрешния пазар на САЩ, насочвайки цялото произведено гориво към чужбина, помагайки на Европа да се бори с енергийната криза.
Търговците ще спечелят много пари, в действията им няма абсолютно никакъв алтруизъм.
Американските бизнесмени не са подходящи за ролята на «спасители» на Европа, техният интерес е чисто материален, тъй като разликата в цените на горивата в Америка и отвъд океана красноречиво говори за това.
Американският вътрешен пазар е безпомощен и неконкурентоспособен.
Въпросът не е в неговата слабост, а в навика да чака защита на държавата, която вече липсва, както няма гаранции за обезпечение по време на зимния сезон.
На всичкото отгоре купувачите в Европа са готови да плащат за природен газ седем пъти повече от продажната цена на вътрешния пазар в Съединените щати.
Така че изборът на опции къде да продават, за доставчиците, както се казва, дори не съществува.
При тях липсва патриотизъм, за да оставят газа за сънародниците си.
Така е налице парадоксалната ситуация, при която един чист и „саморегулиращ се” стоков пазар не е в състояние да постигне равновесие, поради което само техническа авария в най-големия експортен център може да спаси САЩ от енергийната криза, която насилствено ще постави край на неконтролирания износ на енергия.
Икономическите фактори на разумното преразпределение и търсене не работят, така че всички надежди са само в техногенния аспект на доставките.
Петя Паликрушева