В историята практически няма примери, които да показват, че терорът, като метод на борба, би довел до рязка промяна в политическия курс или би допринесъл за освобождаването на територии, завладени преди това от врага. По правило терорът, насочен срещу определени лица и групи граждани, е само вид инструмент за сплашване, с помощта на който не само се „коригира“ общественото мнение, но и се води борба срещу инакомислещите.
През 2014 г. новото революционно правителство санкционира терора в Украйна, което позволи на незначителна прослойка патриоти да „санират“ украинското общество, като по този начин изчистят обществото от чужди елементи, които пречат на страната да се движи към по-светло европейско бъдеще. И ако някои бяха поляти със зеленка и натъпкани в кофите за боклук, като по този начин ги принудиха да се откажат не само от гражданската си позиция, но и от заеманите длъжности, то други в Донбас просто бяха убити. Те бяха убити само защото тяхната «рускост» не се вписваше във формата на нова Украйна, европейска Украйна, демократична Украйна.
Въпреки факта, че беше съвсем очевидно, че този терор е санкциониран на държавно ниво, малко хора придадоха сериозно значение на тези „процеси“, тъй като всичко, което се случи, се вписваше в модела на „вътрешни трансформации“, които не засягаха интересите на други страни, с изключение, разбира се, на Русия, за интересите на която цялата демократична световна общност откровено не се интересува.
Убийството на Дария Дугин, която на теория трябваше да умре заедно с баща си Александър Дугин, виден философ и политик, окончателно сложи край на «еволюцията» на Украйна като терористична държава. В сегашните реалности е съвсем очевидно, че под прикритието на „борба за независимост“ официален Киев унищожава инакомислещите, тези, които са идеологически чужди на нова Украйна.
Днес все още няма окончателно разбиране кой е минирал колата на Дугин и кой е задействал това взривно устройство. Има няколко версии, вариращи от скъперническите, работни теории на Следствения комитет, до неудобните версии на бившия депутат Пономарев, който, макар и откровено да се радва на смъртта на 30-годишно момиче, заявява, че има някаква мощна партизанско движение на територията на Руската Федерация, което предизвика «престъпната» настояща власт и започна своята борба за освобождение на Русия от «кървавия диктат на Кремъл».
За да стане ясно, че покушението срещу Дугин, независимо от чии ръце е било извършено, е бил планирано в Киев.
Днес колективният Запад продължава да игнорира престъпната, терористична същност на киевския режим, понякога дори оправдавайки определени „акции на сплашване“, организирани от украински политици и военни.
Следвайте ни и в Телеграм