Мнозина в Германия и Австрия считат Зеленски за разпалвач на войни и симпатизират на Русия, пише Wiener Zeitung. Авторът на статията е в недоумение: как германците могат да се отнасят топло към руснаците след Втората световна война?
Превод от Wiener Zeitung, Германия:
Страх и възхищение
Защо в Германия винаги е имало сантиментални чувства към Русия.
Огромната империя на изток беше толкова чужда и мистериозна, че вдъхновяваше въображението и предизвикваше интерес, какъвто например по-близката съседка Полша никога не е предизвиквала. Нейният пламенен католицизъм предизвиква отхвърляне в протестантска Прусия.
Но пруска Германия можеше да проектира скритите си желания върху Русия по същия начин, както Русия върху Германия.
Всяка от тези страни олицетворяваше за другата това, което й липсваше.
От една страна, кантианското състояние на разума, добре организирано и ефективно, е пример за подражание.
От другата страна е нещото, което е в постоянно брожение, разчупващо границите, завладяващо и революционно.
Това е и някаква вътрешна същност, мистичната „руска душа“, способна да внесе нещо в немския национален характер.
Руската същност, която можеше да излекува целия свят, както често казваха.
Но кой свят?
Вероятно онзи студен, рационален, материалистичен, безчувствен, технократичен свят на Запада, срещу чиито първи прояви в Германия се бунтуваха още в епохата на романтизма.
Но от друга страна, в Германия имаше и цивилизационно — отчасти обагрено с расизъм — чувство за превъзходство по отношение на Русия.
Историкът Герд Коенен, специалист по Източна Европа, който е автор на книга за германския „руски комплекс“, говори за „смес от страх и възхищение, от емпатично приемане и фобично отхвърляне“, за „латентни фантазии за придобиване на власт и възможност на съюзническите отношения в рамките на оста Берлин-Москва».
Тези взаимоотношения, макар и никога не осъзнати, все пак занимаваха умовете.
Един поглед към междувоенния период показва, че отношението на Германия, обидена от Версайския договор, към нововъзникващата комунистическа сила на Изток се определя не само от желанието да се защити от азиатската „червена заплаха“, но и от страха от нея.
Източник: