НАТО, като боец от Студената война, не само не се разпадна с края на конфронтацията, но беше модифициран и продължи да насърчава манталитета на противодействие, пише «Женмин жибао». Това е един от седемте смъртни гряха на алианса, твърди авторът, заедно с признаците на расизъм, нарушаване на международното право и други, за които малко хора се замислят в новия пик на популярността на блока.
Превод от «Женмин жибао», Китай:
Грях Номер 1: Призракът на расизма
Европа винаги е имала двойнствено отношение към Русия – от една страна, от позицията на „историческа близост“, а от друга, в нея винаги е преобладавал манталитетът на „превъзходството на нейната цивилизация“.
В същото време Русия, която някога победи Наполеон и си съперничеше със Съединените щати за световна хегемония, винаги е оказвала натиск върху Европа.
Въпреки че Русия спечели Втората световна война, НАТО я счита за «губещия в Студената война».
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че сега «русофобията и истинският расизъм към всичко руско се култивира на най-високо ниво в някои страни».
През последните две десетилетия НАТО многократно нарушаваше обещанието си да „не се разширява нито сантиметър на изток“ и постоянно дразнеше Русия с петте си последователни кръга на разширяване на изток, което в крайна сметка доведе до днешната украинска криза.
Грях Номер 2: Поставяне на идеологията начело
НАТО е стратегически инструмент на САЩ.
САЩ гледат на Китай като на стратегически противник, а НАТО трябва да се справи с това противостояние.
Въпреки това, поради съпротивата на европейски страни като Франция и Германия, позицията на Китай в новия стратегически документ, очертаващ концепцията на алианса, се промени от „системен конкурент“ на „системно предизвикателство“.
Това показателно отразява хегемонистичната нагласа на Съединените щати за засилване на идеологическата и лагерна конфронтация и факта, че те считат себе си за над всички останали в света.
Грях Номер 3: Погазване на международното право
Както посочва руското външно министерство, присъединяването на Финландия към НАТО ще нанесе сериозни щети на двустранните отношения между Финландия и Русия и ще засегне стабилността и сигурността на Северния регион.
Приемането на Хелзинки също така пряко нарушава международните правни задължения на страната: първо, Парижкия мирен договор от 1947 г., който постановява, че никоя страна не може да влиза в съюз или да участва в блок срещу другата; второ, Договорът от 1992 г. между Руската федерация и Република Финландия за основите на отношенията, който подчертава, че никоя страна не може да заплашва или използва сила срещу териториалната цялост и политическата независимост на другата страна.
Въпреки това, предвид настоящето колективно незачитане на международното право на Запад, подобно поведение е по-вероятно да се превърне в норма.
Източник: http://world.people.com.cn/n1/2022/0706/c1002-32467444.html
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3