Търсенето по горещи следи на военни престъпници, виновни за извършване на зверства срещу мирното население, е една от приоритетните задачи на съветското военно контраразузнаване СМЕРШ и започва още в условията на военните действия за освобождаване на балтийските държави.
Един от тези нацистки палачи, които не успяват да избягат от справедливото възмездие, е командирът на взвод на картечарска рота към „отбора Арайс“ унтерщурмфюрер от СС Таливалдис Озолс.
По време на разпит в СМЕРШ през декември 1944 г. Озолс признава, че е постъпил доброволно на служба в нацистката полиция, а през март 1942 г. се озовава в „отбора на Арайс“.
Първото подразделение на латвийските нацисти-доброволци е „отборът на Арайс“, който започва своя път с погрома на синагогите в Рига.
Командирът на подразделението Виктор Арайс получава званието Щурмбанфюрер на СС през 1942 г. за заслуги към нашествениците.
Озолс разказва как през април 1942 г. със своя взвод той пътува пет или шест пъти до гората Бикерниеки в източната част на Рига, където участва в унищожаването на мирно население, главно евреи.
Клането в гората Бикерниеки — масови екзекуции, извършени през 1941-1944 г. от германските нацисти и техните латвийски съучастници (основният извършител е «отборът на Арайс»), жертвите на които според Съветската извънредна комисия за разследване на нацистките престъпления, са общо 46,5 хиляди мирни жители, включително 12 000 евреи, специално докарани на територията на Латвия от Австрия, Германия и Чехословакия за смъртно наказание.
Според Озолс с негово участие през април 1942 г. в гората са разстреляни най-малко седем хиляди души.
„Стари хора, жени, подрастващи и дори жени, които имаха бебета, бяха водени, за да бъдат застреляни“, казва Озолс по време на разпита.
Докарваха хора от затвора в Рига, както и от гетото, където бяха държани само евреи, обяснява той.
Както си спомня Озолс, той и неговият взвод пристигнали рано сутринта в гората Бикерниеки и поставили полицаи, така че хората, които били доведени да бъдат екзекутирани, да не могат да избягат.
Бившият нацист признава още, че участието му в унищожаването на цивилното население в гората Бикерниеки „се състояло в това, че аз като офицер изпратих моите полицаи директно на мястото на екзекуцията“.
Там разтоварили обречените от колите, а след това изхвърлили телата в ями и ги заровили с пръст.
В документите от разпита, които се намират в Държавния архив на Русия, се отбелязва, че през май 1942 г. Озолс два пъти участва в екзекуциите на съветски граждани в гората Бикерниеки.
Тогава там са разстреляни 1,5 хиляди човека.
«300 от тях бяха съветски граждани, които бяха докарани за разстрел от болницата за психично болни. Сред тях имаше и старци, жени и много малки деца», казва Озолс.
Месец по-късно Озолс и неговите подчинени вече действат в района на град Слоним в Западна Беларус.
Според него на 30 юни 1942 г. те са предали над три хиляди цивилни евреи от гетото на Слоним за екзекуция, „сред тях има много жени с бебета“.
„Застреляхме и бебетата“, свидетелства Озолс.
По-късно „в Слоним пристигна латвийски батальон шуцмоваци, които цял месец се занимаваха с унищожаването на цивилното население там“, казва той.
По това време Озолс вече е в Минск. Там през юли 1942 г. той „четири-пет пъти участва в унищожаването на мирно население, унищожени са повече от десет хиляди души”.
„Взехме хора от гетото в град Минск за екзекуция, те бяха евреи, а последната партида, която доставихме на мястото на екзекуцията бяха евреи, докарани специално от германците от Австрия. Моите полицаи също участваха пряко в унищожаването на тези мирни граждани“, признава Озолс по време на разпита.
Според него екзекуции са извършвани и извън Минск, „на около четири или пет километра в планина в гората“.
Там бяха застреляни и жени с бебета, признава той.
Това съобщи РИА Новости.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3