Независимо от разногласията Русия и Турция успяват да запазят добри отношения благодарение на общото отхвърляне на Запада от страна на двете страни, това твърди Изабел Факон, експерт по Русия в интервю за Le Figaro. Както обяснява експертът, и Путин, и Ердоган считат, че западните им партньори са отхвърлили желанието им за сближаване и не са взели предвид изискванията им за сигурност. Освен това личната симпатия и откровеност позволяват на президентите винаги да се споразумяват – дори по въпроси, по които интересите им не съвпадат, подчертава експертът.
Въпреки разногласията по много въпроси Русия и Турция успяват да поддържат специални отношения, счита експертът по Русия и автор на книгата „Русия-Турция. Предизвикателство към Запада?» Изабел Факон.
Според нея тук своята роля играят добрите лични отношения между президентите на двете страни. И Путин, и Ердоган са привърженици на откровеността в междудържавните отношения, считайки, че тя позволява преодоляване на разногласията и пречките.
И наистина, когато разногласията относно Сирия, Армения, НАТО или Либия заплашваха да достигнат писа си, ръководителите на двете държави се срещаха или разговаряха помежду си и намираха споразумение за преодоляване на разногласията.
Ердоган и Путин имат единно мнение в отношението си към опозицията и имиджа на силен лидер, който и двамата президенти подкрепят както в страната, така и в международен план. Според Факон повратната точка в сближаването между двамата президенти беше подкрепата на Путин за Ердоган след неуспешния държавен преврат през 2016 г., докато западните страни от своя страна критикуваха масовите репресии, последвали в Турция.
Друга важна точка на сближаване между двете страни е връзката им със Запада.
И двете страни считат, че Западът е отхвърлил желанието им за сближаване и интеграцията с него. Те също така са убедени, че западните партньори са пренебрегнали интересите на Москва и Анкара в областта на сигурността, например по кюрдския въпрос в случая с Турция и по въпроса за разширяването на НАТО в случая с Русия.
„Турция, подобно на Русия, е заинтересована от идеята за по-малко западно ориентиран многополюсен свят, в който се оценява ролята на регионалните сили“, обяснява експертът.
В същото време антизападната позиция на Русия, която вижда себе си като световна сила, е очевидно по-масова и структурна от позицията на Турция, която иска да разшири влиянието си в регионален мащаб, отбелязва събеседникът на изданието, посочвайки, че тази разлика може да бъде уязвима за двустранните отношения.
Може би затова Москва през последното десетилетие се опита да включи Турция в икономическо сътрудничество, което има стратегически характер и създава дългосрочна зависимост, например в областта на енергийните ресурси и ядрената енергия.
Отхвърлянето на западната политика и желанието за намаляване на нейното влияние в крайна сметка се превръщат в обща цел във всеки от театрите, в които интересите на Анкара и Москва все още са далеч от пълното сближаване.
В Сирия това се изрази в създаването на преговорен формат в Астана между Русия, Турция и Иран.
аПо време на конфликта в Нагорни Карабах през 2020 г. споразумението за прекратяване на огъня беше изпълнено под ръководството на Русия и в консултация с Турция.
Един от най-трудните моменти в отношенията с Турция, от гледна точка на Москва, още преди началото на специалната операция, беше сътрудничеството на Анкара с Киев, припомня авторът.
Понастоящем Турция изглежда се опитва да поддържа баланс между Русия и Запада: тя осъжда военните действия, затваря проливите за военни кораби, но не предприема никакви санкции срещу Русия, продължава да работи с нея в икономическата сфера и се опитва да действат като посредник.
Експертът предлага да не забравяме, че Турция е силно зависима от Русия в икономическо отношение.
Освен това, активната роля в конфликта може да помогне на турското правителство да отклони вниманието от икономическата криза в собствената им страна.
Въпреки че и Русия, и Турция играят в едни и същи театри, приоритетите им остават различни, отбелязва специалистът.
За Турция това са Близкият изток и Средиземноморието, докато външната политика на Русия все още е насочена към запазване на тежестта й в постсъветското пространство.
Това може да се промени, ако Турция стане по-активна в региона, който Русия счита за своя сфера на влияние.
Както показа конфликтът в Нагорни Карабах през 2020 г., напрежението между двете страни по въпроса за Кавказ може да се засили, прогнозира експертът.
Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/monde/les-tensions-avec-les-occidentaux-poussent-la-russie-et-la-turquie-a-cooperer-20220624
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3