МАРШАЛЪТ НА ПОБЕДАТА
доц. д-р Петър Ненков
Георгий Жуков е роден е на 1 декември 1896 г. в село Стрелковка, близо до Калуга. Участва в Първата световна война, като подофицер от кавалерията. През 1918 г. постъпва в Червената армия.
В Гражданската война е командир на конен взвод, а по-късно и на ескадрон, като се бие срещу уралските казаци при Царицин (дн. Волгоград), както и срещу войските на генерал Деникин и барон Врангел. Взема участие в потушаването на бунта на „антоновщината“ в Тамбовска област. В боевете е ранен и награден с орден Червено знаме.
След Гражданската война командва кавалерийски полк и бригада. След това е назначен за инспектор в кавалерията на Червената армия, командир на дивизия, армейски корпус и зам.командващ Запорожкия военен окръг.
Командва 1-ва армейска група на съветските войски в Монголия. Ръководи съпротивата срещу японското нашествие в Монголия през лятото на 1939 г., когато провежда операция по обкръжаване и разгромяване на войските на японския генерал Комацубара при река Халхин Гол. За тази операция е награден със званието „герой на Съветския съюз“ и орден „Червено знаме“
От 1940 г. е командващ на Киевския отделен военен окръг, а от януари до юли 1941 г. е началник на Генералния щаб, заместник на народния комисар на отбраната на СССР.
Като такъв го заварва на 22 юни 1941 г. вероломното нахлуване на германските войски в Съветския съюз и началото на Великата Отечествена война на съветските народи / 1941-1945г./ .
Маршал Жуков е най-изявеният съветски военачалник през Втората световна война, като заема най-високи военни длъжности – едновременно първи заместник на народния комисар на отбраната на СССР и заместник на върховния главнокомандващ. Командва Резервния, Ленинградския, Западния, 1-ви Украински и 1-ви Беларуски фронтове.
Ръководи героичната защита на Ленинград и Москва през 1941 година. Организира контранастъплението на Червената армия, след провала на операция „Цитадела” на Вермахта. Като представител на Главното командване координира действията на съветските войски при паметната им победа в битката на Курската дъга през лятото на 1943 година.
Той е първият съветски военачалник през Втората световна война , удостоен с военното звание „маршал на Съветския съюз“.
В заключителния етап на войната ръководи освобождаването на Варшава (17 януари 1945) и битката за превземане на германската столица Берлин (1945). Четири пъти е награждаван със златната звезда на Герой на Съветския съюз и други високи воински и държавни отличия.
Приема парада на Победата на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 година.
След войната е назначен за главнокомандващ на съветската окупационна зона в Германия.
Изпада в немилост и е разследван от МВР по нареждане на Лаврентий Берия за незаконно присвояване на трофеи. Заради това е отзован от Германия и е назначен за командващ на Одеския военен окръг, а после и на Уралския военен окръг.
След смъртта на Сталин на 5 март 1953г. заедно с Никита Хрушчов отстранява от власт Лаврентий Берия. Назначен е за министър на отбраната през периода 1955-1957 г. Отстранен е от длъжност на 26 октомври 1957 г., ставайки неудобен за Никита Сергеевич Хрушчов.
Реабилитиран от новия съветски партиен и държавен ръководител Леонид Брежнев. По това време излизат на бял свят неговите мемоари „Спомени и размисли“.
Умира на: 18 юни 1974 г. в Москва на 78 годишна възраст.
Тялото му е кремирано, а урната с праха му е зазидана в Кремълската стена на Червения площад в Москва.