След като Москва «закри» Кримския въпрос, стратегическите планове на НАТО за подкопаване на сигурността на Русия се промениха. Решенията на алианса станаха нелогични и опасни за целия свят, пише «Печат». В Украйна НАТО направи поредица от груби грешки. Русия успешно решава стратегическите въпроси.
Превод от «Печат», Сърбия:
Стратезите на НАТО, предимно американските генерали, отдавна измислиха коварен план за удар по Русия в нова стратегическа посока.
Решиха да заплашат Москва откъм Черно и Азовско море, Крим.
Този внимателно избран регион беше границата на Източна Украйна, а Кримският полуостров играеше стратегическа роля за контролирането на Черно и Азовско море.
Ако НАТО поеме контрола над тях, Русия би се оказала в много трудно положение.
Превратът в Украйна, извършен чрез коварните методи на хибридната война в стила на цветните революции, създаде условия за осъществяването на този план.
Беше ясно, че идеята за присъединяването на Украйна в НАТО е трудна и много рискована и че е много по-ефективно и по-малко опасно усилията да се съсредоточат върху Крим.
Чрез ръцете на новото прозападно настроено украинско ръководство беше необходимо да се създадат такива политически условия, при които руският Черноморски флот да бъде изхвърлен от Украйна и от кримските пристанища, предимно от Севастопол.
Сметките се състояха в това, че руснаците в новата недружелюбна среда сами ще допринесат за изпълнението на този план и ще бъдат заинтересовани да преместят своите кораби и подводници на по-безопасно място – в собствената си държава.
Кримските пристанища, изоставени от руския Черноморски флот, веднага щяха да бъдат окупирани от военноморската флотилия на НАТО, наемайки ги за известно време или сключвайки някакво споразумение с Украйна.
«Буря» в Донбас
Първата груба грешка бе решението да се „убеди“ новото украинско правителство, че може да преодолее проблемите с руското и проруското население в Донбас с помощта на оръжие, а след това насилствено да върне Крим на Украйна.
Това решение се изпълняваше активно, получавайки всякаква материална и пропагандна подкрепа.
Успоредно с укрепването на украинската армия започна и институционалната нацификация, която служеше като гаранция за антируския курс.
Той от своя страна се превърна в истерия и етническо прочистване с използване на оръжие – в нещо като украинска „Буря“.
В същото време в други части на Украйна беше извършван институционален държавен натиск и терор, за да се наложи тихо бягство на инакомислещите.
Етническото прочистване на руснаците беше извършено, за да не зачеркнат на някои следващи избори резултатите от преврата в Украйна.
Още тогава стратегическото значение на украинските региони в близост до Азовско и Черно море стана напълно ясно.
За стратезите на НАТО те са важни заради възможността да застрашат сигурността на Русия, а за руснаците — заради елиминирането на потенциалната заплаха.
Затова впоследствие именно в тези региони се разиграха най-ожесточените и кървави битки — Мариупол, а не Киев, както всички очакваха, се смяташе от двете страни в конфликта за ключов стратегически град.
След като Крим се измъкна от ръцете на НАТО, въпреки че целият план се базираше на него като основна стратегическа точка, стана ясно, че дори подсилена украинската армия не е в състояние да го превземе.
Сътресенията в НАТО и недостигът на нови стратегически идеи доведоха до възможно най-лошото решение: безразсъдните изявления за допускането на Украйна в алианса.
Това означаваше и преход към старите западни посоки на атака срещу Русия, известни още от времето на Наполеон и Хитлер.
Това решение отразява безпомощността на Запада и опасната игра на «всичко или нищо».
НАТО трябваше да осъзнае, че Русия няма да си позволи да загуби най-важните „буферни зони“ в западната посока, които са свързани с особено печални исторически спомени.
Разбира се, алиансът разбра, че това е същата онази „червена линия“, която не може да бъде прекрачена, и че Русия ще намери адекватен отговор.
Той последва много скоро и, както можеше да се очаква, се оказа конвенционален, под формата на специална военна операция.
Абсурдно е, че лидерите на западния алианс възприеха руската спецоперация с голямо удивление.
Източник: https://www.pecat.co.rs/2022/06/zasto-je-marijupolj-vazniji-od-kijeva/
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3