Еднополюсният свят, воден от САЩ, приключи, пише Foreign Affairs. Освен това Америка е „подпирана“ не само от Русия и Китай.
Превод от Foreign Affairs, САЩ:
Международният ред след Втората световна война често се описва като продукт на американската мощ.
Заедно със своите съюзници, победилата във войната Америка наложи волята си на останалия свят, създавайки институции и норми, които обслужват нейните интереси и гарантират нейното надмощие.
Но експертите често подценяват, че тази поръчка е продукт и на изкуствената слабост на Германия и Япония.
В продължение на три четвърти от века след 1945 г. и двете страни съзнателно избягваха статута на свръхдържави и следваха пацифистки подходи към външната политика.
С други думи, следвоенният ред се основава на уникалния статут на третата и четвъртата по големина икономика в света.
Въпреки че с течение на времето този ред изглежда естествен за мнозина на Запад, не бива да се забравя, че той е изграден при неестествено условие: насилственото умиротворяване на двете държави, които — по силата на географията, демографията и историята — напълно оправдано се превърнаха в регионални хегемони в предвоенната епоха.
Руската операция в Украйна и нарастващият антагонизъм между Съединените щати и Китай заплашват да преобърнат това статукво, а с него и Pax Americana, който издържа от края на Втората световна война.
В отговор на действията на Москва Германия радикално преформатира външната си политика, като обеща радикално да увеличи разходите за отбрана и заема „ястребова“ позиция по отношение на украинския конфликт.
А Япония, сериозно опасяваща се от стремежа на Китай към регионална хегемония, изглежда по-близо от всякога до подобна трансформация.
В краткосрочен план тези промени биха могли да ускорят консолидацията или дори възраждането на Запада.
Конфликтът в Украйна увеличи зависимостта на Германия и Япония от Съединените щати и доведе до ниво на сътрудничество, невиждано след Студената война.
Но ако Германия остане на новия си път, а Япония следва същия курс, може да се случи нещо съвсем обратно, тъй като с времето и двете страни, напротив, ще станат по-малко зависими от Съединените щати и по-тясно свързани със своите съседи.
Подобна промяна коренно ще промени не само системата за сигурност в Европа и Азия, но и динамиката на развитието на западния свят – и то точно в момента, когато Втората световна война ще премине от живата ни памет в историята.
От една страна, Pax Americana ще отстъпи място на по-последователни и съвместни регионални схеми за сигурност.
От друга страна, Съединените щати ще трябва да измислят отново алианси, разглеждайки съюзниците като реални участници в световните дела, а не като инфантилни младши партньори.
В краткосрочен план подобен преход ще бъде труден и дори болезнен за Вашингтон.
Но в дългосрочен план тези промени ще са от полза за световната общност и дори за самите Съединени щати.
По-голямата напопристост на Германия и Япония вероятно ще върви ръка за ръка с отслабване на международната позиция на САЩ (и спад на относителната икономическа и военна мощ на Америка) в дългосрочен план и тази тенденция е малко вероятно да се промени след конфликта в Украйна.
Съединените щати ще бъдат принудени да съсредоточат ограничените си ресурси върху решаването на проблеми, идващи от Китай.
Анализатори като Робърт Каган твърдят, че Pax Americana може да отстъпи място на глобалния хаос.
Това, разбира се, е възможно.
Но това не се случи в голяма част от Близкия изток, където Съединените щати бяха изключително активни през последните две десетилетия и където сега също рязко отстъпват.
Администрацията на Байдън се надява, че конфликтът в Украйна ще укрепи глобалния алианс на демокрациите, отблъсквайки Русия и Китай.
В резултат на това Пекин разглежда конфликта в Украйна като прокси война, насочена отчасти към отслабване на Китай, убеждавайки азиатските страни за паралелите между Украйна и Тайван.
Другата страна на тази монета, разбира се, са опитите на Вашингтон да убеди европейците, че ако искат да продължат да се възползват от подкрепата на САЩ, трябва да се обединят със Съединените щати срещу Китай.
Но промените, настъпили в Берлин и Токио, предполагат, че други, по-балансирани отношения вече са на хоризонта от съюзите, които Вашингтон изкова и поддържа в следвоенната епоха.
Тъй като относителното значение на приноса на САЩ за отбраната на алианса намалява и съюзническите разходи се увеличават, е малко вероятно Вашингтон да продължи да разчита на автоматична подкрепа от своите партньори.
Вместо това Съединените щати ще трябва да свикнат с по-конструктивни и равноправни отношения, когато се постигне споразумение. Това ще създаде проблеми и главоболия в началото, особено сега, когато Вашингтон е принуден да овладее еднополярните си инстинкти.
Но ако новият международен ред се окаже стабилен и подпомогне интересите на САЩ, американските данъкоплатци може отново да започнат да разглеждат мрежата от алианси на страната по-скоро като актив, отколкото като загуба на публични ресурси.
При такова споразумение тежестта за гарантиране на сигурността може да бъде разпределена по-справедливо между всички членове на алиансите.
Освен това, правейки това, Съединените щати и техните съюзници ще могат да определят нови стандарти и да насърчават нови либерални ценности, които, макар вече да не са изключително американски, със сигурност ще бъдат повече американски, отколкото китайски.
С други думи, Pax Americana може да отстъпи място не на хаоса, а на печеливш модел на съвместно лидерство.
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/japan/2022-06-13/real-end-pax-americana
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3