Финландия се смяташе за хуманен миротворец, но влизането й в НАТО може да промени всичко, пише The Guardian. Финландците умело лавираха между Запада и Русия, но сега ще трябва да водят „по-стандартна политика“. Но на каква цена?
Превод от The Guardian, Великобритания:
Финландците отдавна разчитат на политика на прагматизъм, а шведите на неутралитет. Присъединяването към големия военен съюз може да промени всичко.
Дълго време тези скандинавски страни се смятаха за хуманни миротворци.
Националната идентичност на Швеция и Финландия е свързана в изключителна степен с външната им политика.
Шведите имат вековна традиция на неутралитет, докато финландците посочват способността си да бъдат прагматични и да се възползват максимално от неизгодното си географско положение, тъй като имат обща граница от 1300 километра с Русия.
Тъй като и двете страни подадоха официални заявления за присъединяване към Северноатлантическия алианс, сега те ще трябва да се откажат от тези отклонения от европейската норма. Изглежда, че Финландия възнамерява да провежда по-стандартна външна политика.
Но на каква цена?
След края на Втората световна война финландският политически елит ловко лавираше между Русия и Запада.
Попадайки в трудна ситуация, финландците изиграваха картите си изключително умело. Финландия измина дълъг път през следвоенните десетилетия. Ако през 1945 г. беше най-бедната държава в Европа, сега тя издигна икономиката си до нивото на Западна Европа, а също така успя да поддържа много по-равноправно общество.
Сега тя изоставя добре обмислената си стратегия за маневриране между двата центъра на сила и влияние и дава пълно предпочитание на Запада, присъединявайки се към НАТО.
Дали членството в НАТО ще засили сигурността на Финландия и Швеция?
Техните изявления предизвикаха само леки упреци от Кремъл, който предупреди срещу струпване на военни сили от двете страни. Режимът на Владимир Путин не е казал нито дума за възможността за започване на военни действия с Хелзинки и Стокхолм, с които той винаги е поддържал добри отношения.
Във въпроса за присъединяването на Финландия към НАТО има един деликатен момент — факт е, че руснаците са най-голямото малцинство в тази страна.
Основната организация, представляваща техните интереси, ясно заяви, че може да реши всеки политически въпрос чрез процедурите и механизмите на финландската политика.
Но някои финландски лидери все още се опасяват, че Путин може да използва недоволството и негодуванието на руснаците във Финландия като претекст за започване на военни действия.
Има обаче по-видим претекст, който е, че тази страна всъщност вече е част от НАТО.
От 1996 г. Финландия участва в съвместни учения на НАТО в балтийските държави, в мисии на алианса в Ирак, Косово и Афганистан. Някои финландски политици сега смятат, че тъй като страната им вече е станала де факто член на тази организация, тя трябва да формализира членството, преди да е станало твърде късно. Те твърдят, че Путин може да се възползва от несигурността на позицията на Финландия в НАТО, за да предотврати реалното й влизане.
Присъединявайки се към НАТО, Хелзинки изглежда се отказва от изключителната вяра в способността си да следва политиката на прагматизъм.
Изключително фината и предпазлива външна политика на Финландия за балансиране между Русия и Западна Европа обикновено се нарича «финландизация».
Това беше изобретение на Западна Германия.
Тази концепция бе разработена от либералите от Студената война Уолтър Халщайн и Ричард Льовентал, които смятат своето потомство за концептуален противовес на „източната политика“ на канцлера Вили Бранд.
Те се опасяваха, че опитите на Бранд да въведе Западна Германия в преговори с Изтока може да я превърнат в зона на съветско влияние.
В този смисъл «финландизация» винаги е била явление, предполагащо подчинение на по-силна държава.
Всъщност Финландия се възползва много от добрите си отношения с Кремъл и Европа.
„Москва стигна дотам, че използваше Финландия като пример, говорейки за ползите от приятелските отношения със Съветския съюз“, заяви финландският социолог Юхо Корхонен.
През 50-те години на миналия век Москва традиционно изпращаше петрол до финландски нефтопреработвателен завод и да купуваше негови продукти.
„Външната политика на Финландия по време на Студената война може да се разглежда като танго за двама, казва Коскениеми.
„Две крачки напред, една крачка назад“.
Междувременно, благодарение на топлите отношения на Хелзинки със Западна Европа, Финландия ставаше все по-привлекателна за инвестиции.
Сега, когато страната се подготвя за присъединяване към НАТО, споменът за финландизацията може да се превърне в нещо като препъни камък в нейната история за предначертаното й сливане със Запада.
Но това ще има пагубен ефект върху бъдещето на Европа.
Други държави не могат да провеждат политика на финландизация.
Няма смисъл да говорим за финландизиране на Украйна или Грузия, тъй като нито една от страните няма да може да получи същите преимущества.
Но когато обособената позиция, която заемаше Финландия, стане невъзможна, когато в Европа няма повече зони на двусмисленост и неопределеност, когато континентът започне да прилича на някакво манихейско пространство с политика на символизъм, и когато за доказателство на своята добросъвестност са нужни крайни мерки, светът е подложен на голяма опасност.
Източник: https://www.theguardian.com/commentisfree/2022/may/18/finland-sweden-nato-russia-vladimir-putin-ukraine#comments
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3