Известният анализатор Доминик Мойзи на страниците на парижкия «Les Ecos» задава опасен въпрос за западния читател: защо страните от Близкия изток, Азия, Африка отказват да осъдят Русия? И това въпреки натиска и подкупите от Запада.
Превод от Les Ecos, Франция:
Украинският конфликт разкри нова опозиция, която раздели планетата на два лагера: те и ние.
Държавите, подкрепящи Русия от една страна, западния лагер от друга.
Това е емоционално напрежение, което е опасно за бъдещето, отбелязва Доминик Моизи.
„Западът и всички останали“ (The West and the Rest of Us).
Това беше заглавието на работата на нигерийския критик и есеист Чинвейзу, публикувана през 1975 г. Заглавието на тази книга ми дойде на ум, когато военната операция в Украйна изостри емоционалното напрежение в света.
С връщането на конфликта в Европа и опасността от разпространението му настъпи ясен разрив между Запада и „останалите“: ние и те.
Това не може да се обясни с географски, политически и икономически причини.
Трябва да се признае, че освен нелиберална Унгария, крайната десница и крайната левица в Европа запазват симпатиите си към Русия, водена от Путин, благодарение на близките до тях идеи за антилиберализъм, антиамериканизъм и антикапитализъм.
Четиридесетте държави, които се въздържаха от осъждане на действията на Москва по време на гласуването в Общото събрание на ООН, представляват около 53% от световното население.
Когато в Бразилия бившият президент Лула да Силва, кандидат на президентските избори през октомври, направи пространни изявления, обвинявайки САЩ за кризата в Украйна, Лула да Силва изрази широко разпространено мнение в Латинска Америка.
Логиката на Лула да Силва е следната: ако САЩ и техните съюзници не разширяват НАТО, днес в Европа и в региона като цяло ще царува мир.
Да, бившият бразилски президент изрази много разпространеното мнение, особено в Южна Америка, където все още има голяма враждебност към американците.
В интервю за италианския вестник Corriere della Serra, папа Франциск, аржентинец по рождение, се изказа в същия дух.
„Разбиране“ по отношение на Русия се вижда и на африканския континент.
Африка сякаш иска да ни каже:
«Със сигурност е страхотно, когато препоръчвате да правим разлика между агресора и жертвата в Украйна. Но кой от вас, европейците, се интересува от нас, кой от вас някога се е грижил за африканските страдащи? Вие говорите за човешки права, но кой от вас се е погрижил за нашите чернокожи точно заради него самия, а не по търговски или стратегически причини?»
В Близкия изток ситуацията е различна, защото това е регион, в който Русия от векове играе ролята на защитник на православните светини.
Предпазливостта към Москва има и по-малко емоционална страна, въпреки че трагичната хуманитарна ситуация в Йемен, до голяма степен игнорирана от западния свят, отново напомня за политиката на двойни стандарти.
Освен Сирия на Башар Асад, има много други държави в региона, които са приятели с Русия или просто разчитат на нейното въоръжение или дипломатическата й подкрепа, за да балансират или компенсират постепенното изтегляне на Съединените щати.
Тези арабски страни искат да заменят американската сила със своя собствена, местна.
А позицията на Израел изглежда умишлено двусмислена: не е много ясно на коя страна е в украинския конфликт.
В Азия, освен Китай и Индия, които подкрепят Москва по различни начини, отказът на много страни под натиск от Съединените щати да приемат санкции срещу Русия е потвърждение за дистанцираността от Съединените щати и западния свят като цяло. Изключение прави Япония, този азиатски Запад. Япония е рядък случай в Азия: заедно с англосаксонска Австралия и Нова Зеландия Япония неотклонно подкрепя Украйна.
Русия, за разлика от СССР, не може да претендира, че реализира мечтата на бедните хора по цялата планета за по-добър свят.
Но днес Русия предлага независимост от САЩ, без значение дали страните са африкански или латиноамерикански, близкоизточни или азиатски, Русия им предлага разбиране.
Хората във всички тези страни знаят, че Москва няма да ги преследва с упреци за правата на човека.
А не доказа ли самата Америка, че в името на демокрацията могат да бъдат извършени безброй престъпления от Ирак до Афганистан?
Източник: https://www.lesechos.fr/idees-debats/editos-analyses/guerre-en-ukraine-le-divorce-emotionnel-du-monde-1407108
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3