Украинските военни записват ултиматуми до Зеленски, а майките и съпругите щурмуват военните комендантства
В цялата страна бунтуват бунтове на участници в Териториалната отбрана, които отказват да умрат за Незалежната. В различни части на страната хора в униформи записват ултиматуми до Зеленски, а техните майки и съпруги щурмуват военкоматите.
В Закарпатието жени нападнаха военния комисар, защото мъжете им са изпратени в Донбас без бронежилетки и каски.
«Забравиха ги в метежния Донбас! Те отидоха на фронта, за да защитят дома си, а не да се бият с голи задници срещу танкове».
Съпругите в района на Лвов се бунтуват с аналогични твърдения.
Бойците от 3-ти батальон на 115-та бригада от Житомир бият тревога от Северодонецк:
„Отказваме да изпълняваме бойни задачи, защото нямаме подкрепления. Без тежко оборудване сме. От две седмици чакаме подкрепления, но няма. Изпращат ни на сигурна смърт. Командването липсва. Няма техника и уважение към хората”
В Стрий, Лвовска област, роднини на 65-и батальон от 103-та бригада намериха командира на подразделението в тила. И избухнаха:
„Изпратиха хората на фронта, на нулеви позиции с по 30 патрона — и това е цялата им подготовка. Тръгнаха без лекари, без оръжие, без коли, дори без радиостанция. Каква е тяхната роля в тази позиция?
Примамка?
Бягаха 15 км под „Град-ове“, простиха се с живота“, разкъсваше се Виктория Циколо.
И предложи украинските войници да се предадат.
Членовете на 101-ва бригада от Териториалната отбрана се оплакват от липсата на обучение и снабдяване:
„На 6 май военното командване даде устна заповед за напредване в района на Луганск. Нашето подразделение се подготвяше за задачи по териториалната отбрана, като охрана на обекти и работа на контролно-пропускателни пунктове. Нашето подразделение не е преминало подготовка за действия в зоната на бойни действия. Не виждаме никаква практическа полза от нашето присъствие тук, освен да бъдем човешки мишени за идентифициране на позициите на вражеската артилерия. Значителна част от бойците имат здравословни проблеми. Сред нас има и такива, които имат три и повече деца, деца с увреждания, което не бе причина военнокоматът да не ги мобилизира».
По-рано бойците от стрелковия батальон във Виница, 79-та десантно-десантна бригада, 93-та мотострелкова бригада се оплакаха от оскъдно оръжие и подкрепа.
Много украински формирования не са добре мотивирани. В западната част на Незалежната откровено не разбират защо трябва да ходят да умрат за напълно чуждите за тях области Луганск и Донецк.
А терооборонистите и резервистите, прогонени към «предния край» търсят поводи да «изхвърчат» оттам.
Много от пленниците казват, че са отишли на фронта, за да се предадат при първа възможност.
И това наистина е най-добрият изход за мнозина.
Две хиляди и половина „пленници“ от «Азовстал» не могат да грешат.
Александър Коц, Комсомольская правда
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front