The Atlantic пише за тенденцията към масовото оглупяване на американските институции, която ясно се прояви през последните години. Основната причина авторът вижда в потискането на свободата на мисълта и изразяването от страна на американските власти. Остракизмът срещу инакомислещите се разпространява навсякъде. Чудовищата на IT-технологиите и комуникациите играят огромна негативна роля.
Превод от The Atlantic, САЩ:
И това не е просто някакъв етап от историята.
Какво би било да живееш във Вавилон в дните след унищожаването му? Книгата Битие разказва, че потомците на Ной построили голям град в земята Сенаар. Те построили там кула „с връх, достигащ до небето“, за да „оставят името си на потомството“. Бог бил обиден от арогантността на човечеството и казал:
„Вижте, това е един народ и имат един език. А това е само началото на онова, което ще направят. Нищо от това няма да е невъзможно за тях сега. Да слезем и да им объркаме езика, така че едните да не разбират речта на другите».
В текста не се казва, че Бог е разрушил кулата, но в много популярни интерпретации на историята го прави, така че нека си спомним тази драматична картина: хора, скитащи сред руините, неспособни да общуват, обречени на взаимно неразбиране.
Историята на Вавилон е най-добрата метафора, която открих, за да опиша случилото се с Америка през 2010-те и фрагментираната страна, в която живеем сега.
Внезапно нещо се обърка. Ние сме дезориентирани, не можем да говорим един и същи език или да разпознаваме една и съща истина. Ние сме откъснати един от друг и от миналото.
Отдавна е ясно, че червена Америка и синя Америка (става дума за партийните цветове на Републиканската и Демократическата партии — бел. ред.) са като две различни държави, претендиращи за една и съща територия, с две различни версии на Конституцията, икономиката и американска история.
Но „Вавилон“ не е история за различни племена.
Това е история за раздробяването на всичко и всички.
Става дума за унищожаването на всичко, което изглеждаше солидно, за разкола на хората, които някога бяха една общност.
Това е метафора за това, което се случва не само между червеното и синьото, но и в лявото и дясното, както и в университетите, компаниите, професионалните асоциации, музеите и дори в семействата.
Вавилон е метафора за онова, което някои социални мрежи направиха с почти всички популации и институции, които са най-важни за бъдещето на страната.
Към 2013 г. социалните медии започнаха нова игра — насърчаваше се нечестността и оформянето на тълпата: потребителите се ръководеха не толкова от истинските си предпочитания, колкото от опита си да бъдат възнаградени или наказани, както и от очакването как другите ще реагират на всяко ваше ново действие. Един от инженерите на Twitter, които са работили върху бутона „Retweet“, по-късно каза, че съжалява за приноса си, защото е превърнал Twitter в „неприятна среда“. Гледайки как новият инструмент трупа тълпи в Twitter, той заяви:
„Това е като да дадеш зареден пистолет на 4-годишно дете“.
Като социален психолог, който изучава емоциите, морала и политиката, също съм виждал това да се случва. Новосъздадените платформи са почти перфектно проектирани, за да изведат страни от нас, които интензивно морализаторстват, но са най-малко способни на съпричастност.
Социалните медии преувеличиха лекомислието и го превърнаха в оръжие.
Не става дума само за губене на време и отклоняване на общественото внимание.
Това е и постоянна загуба на доверие.
Автокрацията може да използва пропагандата или страха, за да мотивира желаното поведение на тълпата, но демокрацията главно се основава на широко вътрешно признаване на легитимността на правилата, нормите и институциите.
Сляпото и безусловно доверие към конкретен човек или организация е неприемливо по принцип.
Но когато гражданите загубят доверие в избраните лидери, здравните власти, съдилищата, полицията, университетите и почтеността на изборите, тогава всяко решение бива оспорвано. Всеки избор се превръща в борба на живот и смърт за спасяването на страната от другата страна.
Когато хората загубят доверие в институциите, те също губят доверие в наратива, който тези институции генерират.
Това важи особено за институциите, на които е поверено възпитанието на децата. Учебните програми по история често предизвикват политически противоречия, а Facebook и Twitter позволяват на родителите да се възмущават всеки ден срещу нов пасаж от уроците по история на децата си – уроците по математика, подборът на литература и всякакви нови педагогически иновации навсякъде в страната. Мотивите на учителите и администраторите са поставени под съмнение, а понякога подобни дискусии са последвани от прекалено сурови закони или реформи на учебните програми, които пречат на образованието и допълнително намаляват доверието в него.
Точно това се случи с много от ключовите институции на Америка в средата и края на 2010-те. Те масово станаха по-глупави, защото социалните медии насадиха у членовете им хроничен страх.
Промяната беше най-видима в университетите, научните асоциации, шоубизнеса и политическите организации на всички нива (национално, държавно и местно) и беше толкова широко разпространена, че привидно за една нощ установи нови норми на поведение, подкрепени от нови политики.
Новата вездесъщност на социалните медии с повишена вирусност означаваше, че една дума, изречена от професор, ръководител или журналист, дори и да е казана с положителни намерения, може да предизвика буря в социалните медии, предизвиквайки незабавно уволнение или продължително разследване.
Членовете на нашите ключови институции започнаха да практикуват автоцензура до нездравословна степен, пазейки се от критика на политиките и идеите си.
Автор: Автор: Джонатан Хайд — професор по социална психология в Stern School of Business към Нюйоркския университет. Той е автор на „Праведният ум“ и съавтор на „Разглезеният американски ум“.
Източник: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2022/05/social-media-democracy-trust-babel/629369/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3