«Сложили железни решетки на вратите на Народното събрание. Решетки! Железни. Никога и по никакъв повод през десетилетията на бурни, острастени и често опасни политически борби и социални напрежения — дори и след погрома над сградата на Парламента на 10 януари 1997 година! — никой не просто не е дръзвал, а дори не си е помислял да зарешети Народното събрание.
Защото това не е просто сграда или офис, а Символ.
На Демокрацията и Държавността.
Този символ не може да се поставя зад решетки!
И доживяхме един сбирщайн от младежи, изстреляни във властта от електоралното невежество и хитри кукловоди — политически невнятни, конституционно неграмотни и идеологически нефелни, офисен планктон, изваден от разни канторки и стартъпи, да зарешети Народното събрание.
От страх.
И от простотия.
Не ви е срам!
Не помня името на онова момче — някакво адвокатче, което през живота си няма и 10 минути, през които да се е борило за Свобода и Демокрация — което се води председател на това Народно събрание.
Но се обръщам към него — момче, вие сте позор. Позор!»
Борислав Цеков