Великобритания е убедена, че НАТО трябва да разшири мисията си, че Г7 трябва да се превърне в икономическо оръжие, че Западът, който дълго се смушаваще от своята история и богатство, трябва отново да стане световен лидер, пише The Atlantic.
Превод от The Atlantic, САЩ:
В интервюто си външният министър на Великобритания заяви, че иска да разшири правомощията на НАТО и да укрепи Г-7
Идея за Неизбежния упадък на Западът внезапно беше поставена под въпрос. Изведнъж свободният свят започна отново да отстоява нещо и дори да показва признаци, че се опитва да се измъкне от дългогодишния ступор.
Това е посланието, което Великобритания счита, че Съединените щати и техните съюзници трябва да вземат от кървавия хаос и смут, които характеризират глобалната политика днес.
Освен това Великобритания иска Западът да увеличи исканията си.
Забравете за опитите да накарате Москва и Пекин да играят по правилата — няма да го направят.
Забравете, че ООН и Световната търговска организация са подходящи за целта — не са.
И забравете всички онези утопични теории за неизбежния напредък на демокрацията — те са погрешни.
Британските лидери са убедени, че алиансът на НАТО трябва да разшири мисията си, че Г7 трябва да се превърне в икономическо оръжие, че Западът, твърде дълго бе смутен от своята история и богатство, трябва да започне отново да се доверява на себе си – и да действа по съответен начин.
В Москва сега Великобритания се разглежда като един от основните «побойници» на Запад, решен да предотврати възкресението на Русия като велика сила.
Държавната телевизия пуска клипове, показващи как ядрените оръжия могат да унищожат цялото Обединено кралство. Руските анализатори цитират Лондон като една от двете глави на страховития англо-американски дракон, дори по-злобен от Вашингтон, показващ снимки на двата основни ястреба на британското правителство — премиера Борис Джонсън и неговия по-малко известен външен министър Лиз Тръс.
Основната мисъл на Тръс е, че след края на Студената война Западът е станал ненужно отпуснат поради духовната криза, която го накарала да забрави за какво се бори и как да отстоява идеалите си, а това позволява на неговите противници да печели.
Тръс счита, че Западът трябва да започне да отвръща на удара.
Според нея Г7 трябва да бъде „по-институционализирана“ и превърната в „икономическо НАТО“, което ще може да защити своите членове от икономическото насилие на Китай.
Тя също така иска алиансът на НАТО да разшири своя мандат и обхват, което е отражение на факта, че сега е невъзможно да се говори за европейска сигурност, без да се вземат предвид действията на Пекин и задълбочаващият се съюз с Москва.
За много чиновници в Париж, Берлин и дори Вашингтон идеите на Великобритания не са нови — те са само леко модифициран подход към идеята за необходимостта от защита на влиянието на Великобритания.
Напускането на Европейския съюз направи Обединеното кралство по-зависимо от международните организации, в които все още е член, като НАТО и Г-7.
Франция счита, че истинският урок от украинската криза е, че е необходимо да се намали зависимостта на ЕС от Съединените щати, което от своя страна ще освободи Вашингтон и ще му позволи да се съсредоточи върху съперничеството си с Пекин.
Междувременно Тръс е убедена, че последният път, когато Европа е изключила Великобритания и Съединените щати от дипломатическите си усилия — е когато Германия и Франция посредничиха в така наречените Мински споразумения между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти след анексирането на Крим от Москва през 2014 г. — се е превърнало в катастрофа.
Тръс счита, че нещата биха могли да се развият по различен начин, ако Лондон и Вашингтон бяха въвлечени в този процес от самото начало.
«Трябваше да сме там», каза тя.
«Обединеното кралство харчи повече за НАТО, отколкото всяка друга нация в Европа. Съединените щати са основната сила в НАТО. Обединеното кралство и Съединените щати трябваше да участват в този процес от самото начало и няма да направим тази грешка отново.»
В изявлението на Тръс има скрито послание към Съединените щати: тяхното лидерство все още е необходимо.
Подобна остра реторика едва ли ще бъде приветствана в Париж или Берлин, където войнствената позиция на Великобритания към Русия беше мълчаливо критикувана от началото на конфликта.
Според няколко дипломати и официални лица, с които разговарях, позицията на Обединеното кралство затруднява постигането на примирието, вдигайки цената на мира, който ще трябва да бъде платен с украинска кръв, всичко това с очевидната цел за възстановяване на репутацията на Великобритания след Brexit.
Дори представители на британското правителство изразиха притеснение, че войнствеността на Тръс е отчасти политическа игра, предназначена да укрепи нейната позиция в навечерието на изборите, на които тя ще се опита да заеме мястото на Джонсън. (Междувременно британските дипломати продължават да настояват, че бездействието на Франция и Германия не е нищо повече от слабост, маскирана като мъдрост.)
Едва ли обаче някой ще отрече, че позицията на Запада по отношение на руската спецоперация се промени точно в посока на позицията на Великобритания, а не в обратна посока.
Тръс на практика повтори думите на Джонсън, че руският лидер „трябва да загуби и всички да видят, че е загубил“.
Според Тръс Путин «се стреми да създаде велика Русия, която ще се превърне в заплаха за цяла континентална Европа и Обединеното кралство. Следователно ние сме заинтересовани да помогнем на украинците да възстановят своя суверенитет и териториална цялост, като се уверим, че в бъдеще те ще бъдат надлежно защитени, имаме интерес да възпираме действията на Русия, в което се проваляхме от края на Студената война.»
На един рафт в кабинета на Тръс видях книгата на Питър Пърлщайн, наречена „Невидимият мост“, в която се говори за връзката на администрацията на Ричард Никсън с Роналд Рейгън.
«Чета всякакви книги», каза тя и добави, че наскоро е завършила четенето на «Хората на Путин» от Катрин Белтън.
«Хвърлянето на предизвикателство на идеалите и действията на СССР е много, много важно», добави тя.
Докато разговаряхме, ставах все по-наясно, че от гледна точка на Тръс, в момента не преживяваме началото на Втората студена война, защото Първата студена война никога не е завършвала.
„Мислехме, че битката е приключила, но те никога не спряха да се бият».
Тя продължи: „Някои елементи от съветската система все още съществуват“.
Вярва ли тя, че борбата, която ни предстои, ще бъде борба не само на икономики и влияние, но и на идеи? — Да! — възкликна тя.
…
Днес Русия несъмнено чувства и помни своята история.
За сегашното британско правителство – независимо дали от някакви користни интереси или от идеологически убеждения – основната надежда е самият Запад да започне отново да вярва в старата си история.
Източник: https://www.theatlantic.com/international/archive/2022/05/britain-liz-truss-russia-invasion/629750/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3