Нова руска книга ни пренася в XIII век
Осем века от рождението на княза
Най-големият български храм носи името му
Сергей Айзенщайн прави филм за него през 1938-а година
Мащабната монография “Стратегията на Александър Невски и цивилизационните трансформации от XIII век” кани читателите на епично историческо пътешествие до Средновековието, но в контекста на съвременните “цивилизационни трансформации”. Новата руска книга е посветена на 800 години от рождението на Александър Ярославич Невски и хвърля неподозирана светлина върху живота и делото на великия княз. Автори на творбата, която излиза с одобрението на издателския съвет на Руската православна църква, са историкът и политолог Вардан Багдасарян Ернестович и духовникът Архимандрит Силвестър (Лукашенко).
Корицата на новата книга за живота на княза.
Монографията “Стратегията на Александър Невски и цивилизационните трансформации от XIII век” е проект на фондацията “Свети Апостол Андрей Първозвани” и може да се изтегли безплатно в електронен вариант от специално създадения за изданието сайт https://strategiya-aleksandra-nevskogo.ru/
Александър I Ярославич Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252-а до 1263-а и е смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия. Изследователи като Лев Гумильов разглеждат управлението му като начална точка на формирането на руския етнос.
Александър Невски провежда политика на сближаване със Златната орда и фаворизиране на Източноправославната църква в противовес на европейското влияние. Той нанася две тежки поражения на католическите сили — на 15 юли 1240-а срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242-а срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.
Новата книга си поставя за цел да реконструира стратегическите насоки на политическата и религиозна дейност на Александър Невски, в контекста на световните цивилизационни и геополитически трансформации.
Авторите паралелно разглеждат протичането на историческия процес в рамките на различни цивилизационни общности и тяхното взаимодействие. Предлагат интегрирана версия на историята на XIII век като арена на сблъсък на различни религиозни проекти.
Резултатите от проучването показват как Александър Невски прилага стратегията за “мека сила”, която се състои в премахването на заплахи от Изток и разширяването на влиянието на християнската цивилизация чрез разпространението на християнството сред монголите.
Теоретичната значимост на изследването се определя от преосмислянето на стратегията на Невски като активна политика на религиозно и идеологическо влияние. А практическото значение на монографията е свързано с потенциала за формиране на нова културна политика на Русия на Изток.
В България името на княза се свързва със “Свети Александър Невски”- катедрален храм на българския патриарх. Църквата е изградена в периода 1882 — 1912 година и през 1955 година е обявена за паметник на културата с национално значение.
Решението за “изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените” е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов).
Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София Първото обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г.
Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква.
Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител.
С площта си от 3170 м2 при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров.
Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части — нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии). По архитектурен стил принадлежи към т. нар. “руски северен ампир”.
През 1938-а година излиза епически съветски военен филм, посветен на Невски. Режисьор е един от пионерите на киното Сергей Айзенщайн. В ролята на средновековния новгородски княз е Николай Черкасов — един от любимите актьори на Сталин.
В центъра на сюжета е дейността на Александър Невски в навечерието и по време на победата му над тевтонците в битката на Чудското езеро през 1242 година.
Високобюджетен пропаганден филм с антигерманска и антикатолическа насоченост, “Александър Невски” има голям успех сред публиката и се смята за един от върховете на съветското кино от онзи период.
Труд