Проф. Харалан Александров, социален антрополог, пред “Труд”: Нищо добро не вещае влизането на министър-председателя в параноиден режим
Самовлюбено, безпомощно и неадекватно лидерство
В това интервю на премиера наблюдаваме много голяма тревога, която е разбираема.
Това е разказ на човек, който започва да си дава сметка, че изпуска от контрол управлението на страната и който е в ужас, че неговата некомпетентност и безпомощност започват да стават видими за все по-големи групи от хора.
На всичко отгоре това се случва с рекордна скорост — аз не помня друго правителство, което толкова бързо да е губило подкрепа.
И сега в такава ситуация неподготвеният и първичен ум винаги прибягва до рационализации.
Той мисли да произведе обяснение за несгодите и за собствения си провал, което да го оневини, да хвърли вината върху някой друг.
Най-примитивната и най-елементарна форма за справяне с тази ситуация е отричането. Нещо, което правителството практикуваше доскоро.
Те буквално казваха “Не, ние не се проваляме, всичко е под контрол, върви чудесно! Отвсякъде валят цветя и този живот ще бъде прекрасен, но само почакайте още малко!”.
В момента навлизаме в нова фаза, която издава още по-тревожни сигнали и тя е на параноя, в която се обяснява собственият провал чрез заговор на зли сили, в случая се ползва войната и очевидно недобронамереното и агресивно отношение на руското управление към ЕС.
Така Петков се поставя от страната на добрите и разказва собствените си провали като заговор срещу него.
Това е конспиративно обяснение, което хваща декиш, защото огромна част от българите вярват в конспирации. Повечето прости хора не са в състояние да понесат истината за собствената си некомпетентност и се опитват да я обяснят чрез това, че някой им пречи.
Видяхме бързото разгръщане на конспиративното въображение по време на коронакризата и масовото отричане на пандемията. Сега го виждаме в много чист вид, което е крайно тревожно и притеснително в оправдателното говорене на премиера и то пред много висока трибуна.
Това поставя България в неблагоприятна светлина, ако той си мисли, че ще стане симпатичен на света, не е така.
Това, което вижда един непредубеден западен ум, е уплашен и безпомощен лидер, по-скоро карикатура на лидер, който отчаяно се опитва да снеме от себе си отговорността за това, което е натворил.
Нищо добро не вещае влизането на министър-председателя в параноиден режим.
Особено в толкова тревожна ситуация, защото основната характеристика на конспиративното въображение е, че то подменя истинската картина на реалността с фантазна.
То се затваря в собствената си нарцистична представа за света, в която ние сме добрите и всички са в заговор срещу нас, влиза в защитен режим.
Това води до още по-голям провал на комуникацията с останалите участници, с всички все по-гневни хора, с бизнеса, с всички социални групи.
Това управление се самопровъзгласява за жертва.
А що се отнася до реалните интереси дали Путин иска да го сваля или не, аз не зная, но според мен едно такова лидерство, което е идентифицирано със Запада, много добре устройва Путин.
Няма по-смазващо доказателство за несъстоятелността на европейската и прозападната линия на управление от самовлюбено, безпомощно и неадекватно лидерство, каквото Кирил Петков демонстрира за съжаление все по-удачно.