Започвайки от 1945 г. историята на Европа се създава от победителите и се превръща в инструмент за идеологическа легитимация, пише La Vanguardia. Обслужването на настоящите политически интереси беше много по-интересно от търсенето на историческата истина. Утешителната лъжа засили националната самооценка, но имаше значителен недостатък: не отговаряше на фактите.
Превод от La Vanguardia, Испания:
През 1945 г., след победата над Хитлер, Европа пристъпи към възстановяне на мира. Историята се превърна в основен инструмент за идеологическа легитимация, основана на паметта за борбата срещу тоталитарните власти. Въпреки това, както Иън Кершоу посочва в книгата си Roller-Coaster: Europe 1950-2017, европейският поглед върху собственото му минало е силно изкривен и недостатъчно критичен.
Във Франция националната идентичност е изградена около идеята за антифашизма.
Това игнорира факта, че френската съпротива не беше толкова широка, колкото се опитваха да покажат, не беше достатъчно ефективна и освен това имаше много вътрешни противоречия.
Това обаче не попречи на Де Гол да се превърне в безспорен герой на битката срещу германците. Той създаде този образ за себе си в мемоарите си.
Съществуваше силното убеждение, че страната е извоювала свободата си сама, въпреки че е длъжник на съюзниците.
Подобно изявление засили националното самочувствие, но имаше значителен недостатък: не отговаряше на фактите. Ако не беше десантът в Нормандия, Париж нямаше да успее да се освободи от германците.
Беше пренебрегнат фактът, че колаборационизмът във Франция бе много по-често срещано явление, отколкото се признаваше.
След освобождаването от нацистите, това беше твърде неудобна истина.
Беше удобно да се преструваме, че цялата страна е избрала демокрацията и само малцинство е подкрепяло Третия райх, но това е „чуждо тяло“ за нацията.
Минаха много години, преди да стане възможно да се говори сериозно по тази тема. Въпреки това някои спомени все още бяха противоречиви.
Ето защо през 1969 г. телевизията забрани да се излъчва документалният филм на Марсел Офюлс „Печал и жалост“ за сътрудничество с нашествениците в град Клермон-Феран, в централна Франция.
Както Робърт Гилдеа посочва в „Бойци в сенките“, филмът „намеква, че французите далеч не са герои, те са действали по определен начин, защото са били опортюнисти или страхливци, да не кажа истински предатели“.
Един от лидерите на съпротивата, който участва във филма, дори каза, че за да се мине в нелегалност, човек е трябвало да бъде „не от този свят“.
По този начин той искаше да каже, че гражданите по правило не са имали намерение да участват в опасни мероприятия.
Източник: https://www.lavanguardia.com/historiayvida/historia-contemporanea/20220509/8247616/como-europa-invento-historia-1945.html
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3