Днешният ден е семеен празник за мен и близките ми. Родителите на баща ми се завърнаха живи от нацистки плен с татуирани цифри на ръцете – както татуират животните пред заколение. Дядовците на майка ми пък се прибраха инвалиди от войната – след участия в Дравската епопея и боевете за освобождението на Крим.
Тъжната истина, е че ние винаги ще празнуваме День Победы на 9 май, а Европейският съюз днес отбелязва своя последен Ден на Европа.
Ще обясня защо това е така като потомък на таврийски българин (1) с повече живи роднини в Бердянск, отколкото в България. Призовавам ви да прочетете следващите редове в името на повече от 100-те украински бежанци от Мариупол, Запорожие и Одеса, на които помогна моето семейство.
— В Украйна има войнстващ национализъм. В продължение на години той е втълпяван на масите, подхранван от елитите, толериран от държавата и поощряван от службите. Войнстващият украински национализъм сред цивилните прераства в неонацизъм при военните. Този процес е естествен и логичен. Негови последователи са добре познатите батальони „Азов“, „Айдар“, „Донбас“, „Торнадо“ и много други. Понастоящем тези ултранационалисти са изцяло абсорбирани в украинската армия и се сражават наравно с наборниците и контрактните войници. Навярно затова и в месеците, в които следя войната, видях повече нацистка символика отколкото човек може да види в епизод на History Channel.
— „Героите на Украйна“, на които Столична община кръщава булеварди, са Степан Бандера и Роман Шукевич – признати от историята нацистки колаборатори, военнопрестъпници и терористи. Тяхната Украинска въстаническа армия (УВА) е отговорна за геноцид над поне 3 етнически групи, включително и украинци. Нейното знаме е червено-черният двукольор, който окървави Майдана през 2014-а (2). Той се вее и сега, по войнишките погребения из Украйна.
— „Слава Україні – Героям слава“ е опознавателен поздрав, използван от главорезите на УВА по време на ултрадесния терор през 40-те и 50-те години на миналия век. Иронията е в това, че либералните среди на запад и у нас истерично повтарят този повик, без да си дават сметка за човекомразните му корени.
— „Слава Україні“ е ревизионистична, екстремистка идеология, издигаща смъртта на неукраниците (онези отвъд Галиция) в култ. До събитията от 2013-2014 г. този поздрав е напълно непознат за украинското общество (3). Неговото ехо отеква единствено в прогнилите мазета на футболните ултраси.
— „Слава Україні“ е токсична психопатия, изпиваща крехкия разум. Голяма част от украинската младеж не на шега вярва, че в Русия няма перални и микровълнови печки и това е една от причините руснаците да нападнат Украйна – за да заграбят тяхната битова техника. Същите смятат, че в Русия не са виждали тоалетна, и че Юрий Гагарин е украински герой. Украинската преса уверява читателите си, че руснаците ядат домашни папагали в окупираните територии, а в същото време крие от света средновековните мъчения, на които режимът подлага собствените си граждани.
— Дмитро Кулеба порица президента Радев, защото последният окачестви войната между украинци и руснаци като „братоубийствена“. Причината за това съвсем не е обида от приравняването на защитника с агресора. Сегашната украинска идеология е превъплъщение на мракобесието на Бандера и Шукевич. Според нея руснаците са „хлебарки“ и „нехора“. Всеки, който намира това за неправдоподобно, може да го свери с изказванията на медийни звезди от ранга на Дмитрий Гордон, както и официалните украински власти в лицето на Алексей Арестович и Борис Филатов.
— През 2008-а, няколко месеца след като завърших стажа си в Европейския парламент, посетих Бердянск. Улиците на този град в Украйна не се различаваха по нищо от коридорите на Европарламента в Брюксел. Самоопределението на хората там беше гарантирано и от това не следваше терор. Години след Майдана в този град се завъдиха цели кол-центрове от телефонни измамници, които властите толерираха, само защото мамят руснаци. Бивши гробари пък станаха „Герои на Украйна“, само защото можеха умело да убиват свои сънародници с различен мироглед.
— Революциите не се печелят от мнозинството. Революциите се печелят от малцинството, което не се колебае да употреби сила. Майданът започна като мирен проевропейски протест и завърши като кървава националистическа баня. Европа направи своя избор още тогава – през 2013-а. Тя избра геополитиката пред принципите си. Европа избра да се противопостави на Русия вместо на червено-черните знамена. Под тяхната сянка горяха живи хора в Киев и Одеса, но Европа не повярва на техните сълзи. Войната в Донбас бушува години след тези събития, и хилядите цивилни, които умряха там, вече не бяха от значение. Европа бе направила своя избор.
— Европейският съюз е съучастник в украинската криза. Той се провали в опазването на основополагащите си ценности на мир, плурализъм и антинационализъм. Сега ЕС просто препотвърждават своя избор, като крещи „Слава Україні“. Ето защо и днешният ден е последният Ден на Европа. Приемането на Украйна в ЕС – такава, каквато е тя сега – ще бъде неговият окончателен край – такъв, какъвто си го представяше Робер Шуман.
Автор: Антон Желев, Труд