В статия, публикувана от списание Time през февруари 1945 г., авторът анализира перспективите за отношенията между СССР и западните му съюзници в антихитлеристката коалиция. Той обръща специално внимание на личността на Сталин, когото нарича „един от най-значимите хора в световната история“.
Превод от Time, САЩ:
Зад амбициите и политическите цели на Русия стои упоритият факт, че Съветският съюз се превърна в най-голямата сила в Европа, способна (и вероятно желаеща) да запълни политическата празнота, оставена от разгрома на Германия, което отслаби Великобритания и Франция, за който разгром те дори не можеха да мечтаят.
На подсъзнателно ниво американците и британците чувстваха, че ситуацията е извън обикновената политическа криза. Инстинктивно те осъзнаваха, че стрелките на историческия часовник внезапно са се преместили по-бързо и кризата на западната цивилизация, чийто органичен симптом е Втората световна война, е достигнала нов етап.
Преди предстоящата конференция на Голямата тройка алтернативите бяха следните: мир, толкова траен, колкото може да се постигне чрез уреждане на различията между великите сили, защото само те ще могат ефективно да се бият след Втората световна война; или Трета световна война, за която повечето американци предпочитаха да не мислят дори насаме със себе си.
Успехът или провалът на срещата до голяма степен зависеше от един човек — Йосиф Сталин.
Какъв беше той, на чиито плещи, независимо дали за добро или не, лежеше толкова тежка отговорност за съдбата на света?
Лицето на историята
Усмивката на лицето му винаги предизвикваше безпокойство.
В младостта му се отличаваше с изискана красота, но революцията, войната, властта и най-вече волята му придадоха мрачен, но волеви израз. Някога синьо-черната коса, характерна за повечето грузинци, е побеляла. Очите, които гледаха от кадифените дълбини на безграничното недоверие („Ленин вярва на Сталин“, казваха старите болшевики, „но Сталин не вярва на никого“), придобиха израз на властна благосклонност.
Американците не спряха да размишляват върху това лице, защото то се превърна в нещо като глътка свеж въздух.
Принадлежеше не толкова на човек, колкото на историческа сила.
Това беше лицето на първия пролетарски болшевик, който стана безспорен законотворец за 4 600 000 комунисти, обвързани с желязна дисциплина и отличаващи се с абсолютно подчинение.
Това беше лицето на единовластен управляващ на 180 000 000 души от 170 националности, живеещи на една шеста от земното кълбо, в социалистическа империя, която се простираше в Европа и Азия от Полша до Тихия океан и заплашваше да се разпространи още повече.
Източник: https://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,797050,00.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3