В статия, публикувана от списание Time през февруари 1945 г., авторът анализира перспективите за отношенията между СССР и западните му съюзници в антихитлеристката коалиция. Той обръща специално внимание на личността на Сталин, когото нарича „един от най-значимите хора в световната история“.
Превод от Time, САЩ:
С изключение на шепа светци и пророци, които може би се крият някъде в отдалечени краища на земното кълбо, един от най-значимите хора в световната история беше Йосиф Висарионович Джугашвили. Светът го познава под името Йосиф Сталин, маршал и председател на Съвета на народните комисари на Съюза на съветските социалистически републики.
Уинстън Чърчил отбеляза мрачно, че в Полша и Германия неговите колосални армии са „извадили вътрешността на германската военна машина“.
Никога след пристигането на Червената армия на Балканите съюзниците не са показвали такава бурна признателност и уважение към СССР, както след нахлуването на неговата армия в Германия. И това беше не само военен подвиг — по мащаб, мощ и постижения нито една съюзническа кампания в цялата история на Втората световна война не можеше да се сравни с това.
Силната волева победа на СССР събуди и спортна гордост, защото за две години неговите хора с оръжие в ръце изминаха повече от две хиляди километра по пътя от отстъплението (което накрая спря при Сталинград) до съкрушителна победа.
Светът не можеше да не се учуди на умелата комбинация от дипломация и военна мощ, която позволи на руснаците да извадят от играта четирите сателита на Оста (Румъния, България, Финландия и Унгария) в рамките на пет месеца, за да освободят по-голямата част от Югославия с помощта на партизаните на маршал Тито и да принуди Германия да изтегли войските си от Гърция.
За обикновените войници от съюзническите армии, които знаят от първа ръка, че пътят към победата е изцапан с кръв, успехът на руснаците означава скорошно завършване на войната и дългоочаквано завръщане у дома. Е, за тези, които чакаха своите синове, братя и съпрузи, това даде нова надежда. А за всички, без изключение, той обещаваше същия този свят, който Ейбрахам Линкълн нарече „прекрасен“.
Войната с Япония все още продължаваше и никой не знаеше колко дълго ще продължи. Но дори и тук СССР успя да изиграе решаваща роля, въпреки че съпротивата на германците може да забави настъплението. Това настъпление можеше да се окаже непоследното, а съвместно настъпление от изток и запад напълно би подкопало бойния потенциал на Райха.
Европа е разцепена наполовина
Британците и американците, които вървяха по маршрута на Червената армия, нямаше как да не бъдат обхванати от поне минимално безпокойство. Линията на фронта с дължина около 1300 км всъщност разделя Европа наполовина.
Колко далеч на запад планираше да напредва СССР?
И какво се случваше зад тази линия, където западните съюзници нямаха нито право на действие, нито минимално количество информация за реалното състояние на нещата?
Великобритания официално декларира интереса си към делата на Югославия. Те все пак признаха крал Петър, но самите югославяни изглеждаха готови да го изоставят. Маршал Тито беше глава на правителството.
От България дойдоха тревожни новини — влиянието на руснаците беше огромно, благодарение на представителите на Червената армия и министъра на вътрешните работи Антон Югов.
В Румъния имаше почти забрана за разпространение на информация, с изключение на случайни съобщения за политическата борба между комунистите и правителството.
Унгария и Финландия бяха под контрола на Червената армия. Дори Чехословакия, дългогодишна приятелка на Русия, беше заплашена от загубата на единствената си освободена провинция, Карпатска Рутения, с последващото й присъединяване към Съветска Украйна.
Възникна въпросът за бъдещия контрол над Германия.
Тъй като последното беше стратегическият и икономически ключ към Европа, същото важи и за бъдещето на Европа и целия свят.
Кой ще контролира завладения Райх: СССР със западните съюзници (които по това време по никакъв начин не застрашаваха германските граници) или само руснаците (които скоро може да стигнат до Берлин)?
Софийското радио по това време вече съобщи, че московският комитет „Свободна Германия” се готви да премине в Източна Прусия след съветските войски.
Непотвърдено се говори за временно германско правителство, оглавявано от фелдмаршал Фридрих фон Паулус, заловения командир на капитулиралата армия при Сталинград, който се присъедини към Комитета година по-рано.
Говорейки по радиото, той призовава Вермахта да прекрати съпротивата и да се предаде на руснаците.
В същото време ABSIE (американско радио в Европа) съобщи, че първият „руски губернатор“ в окупирана Германия е встъпил в длъжност в източнопруския град Гумбинен близо до границата с Литва.
Криза на цивилизацията
Фактите, както Ленин обичаше да казва, са упорити неща.
Като сянка на съмнение те помитаха под мощния огън на победата.
Но това, което охлади всеки внимателен американец и британец и стопли всеки бдителен германец, е осъзнаването, че с наближаването на военния успех разкола в «Голямата тройка» е по-силно от всякога.
Устойчивостта на съюзническите отношения беше показана от факта, че Рузвелт, Чърчил и Сталин се подготвяха за втората среща на „Големите трима“ не поради удобството на този конкретен период от време, а защато кризата сред т.нар. Обединени нации е достигнала своя предел и по-нататъшното отлагане на срещата лице в лице не беше възможно.
За кратки два месеца тази криза достигна своя връх два пъти.
За първи път това се случи в Атина, където британските войски водеха кървава минивойна срещу освободените гърци в продължение на шест срамни седмици.
Втората криза избухна малко преди настъплението на Червената армия, когато съветското правителство призна контролираното от Кремъл полско правителство, а правителството в изгнание, настойчиво признавано от Великобритания и САЩ, беше наречено „лакей на хитлеристка Германия“.
Край на 1 част, следва
Източник: https://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,797050,00.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!(
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3