МИНИСТРИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ГРАДА НИ
Министрите мълниеносно минават с черни лимузини,
оставят облаци мъгливи подире си и ето:
изплуват сетне бавно римските руинина форума античен, бюстовете на поети,
короните на петдесетгодишните липи и булеварда,
по който всеки ден кънтят стотици стъпки,
по който чувам детството си с виковете: „Варда-а-а!”,
възседнало велосипеда, от възторзи тръпне…
Министрите мълниеносно минават с черни лимузини,дори не махват на децата тук, пък и защо ли?
Пълзяха – гладни охлюви към върховете си с години,
сега летят – доволни, сити в новите си роли.
Живеем с тях животи паралелни и различни.
Какво че някога в надутите им речище чуем думите „народ”, „загриженост”, „обичам”,какво че пътят им случайно и моят град пресече?
Министрите мълниеносно минават и сирена вие,
и ослепително просветва преди кортежа лампа синя…
България, която вярвам, че сме точно ние,отказва да е тяхната родина!
Автор Таньо Клисуров