Битката за Луната между САЩ и руско-китайския алианс може да се превърне в своеобразна американска златна треска от 19 век, пише The National Interest.
Опонентите може да поискат да «бетонират» за себе си най-атрактивните зони от спътника на Земята. Това може да доведе до широко разгръщане на космически сили и военни действия.
Превод от The National Interest, САЩ:
През следващото десетилетие нарастващата китайско-американска конкуренция ще се съсредоточи върху създаването на постоянни научни и водни минни обекти за добив на полезни изкопаеми на Луната.
Настоящите доказателства сочат, че тези полярни кратери, в които слънчевата светлина не е стигала до дъното в продължение на милиарди години, могат да съдържат много големи обеми подземни води.
По аналогия с американската златна треска от 19-ти век може да възникне опашка от хора, желаещи да си «заплюят» тези места.
В защита правата за водоползване Космическите войски на САЩ могат да изиграят ролята на 7-ма кавалерийска дивизия.
Возмъжен е непосредствен конфликт между САЩ със съюзниците по споразумението «Артемида» и китайско-руския алианс, които издигат взаимоизлючващи се искания.
Много бързо в различните изследователски и станции за добив може да се появи военен гарнизон, в състава на който да влязат главно бойни роботи и отбранителни въоръжения.
Като се има предвид крехкостта и режийните разходи на бойните единици, е много вероятно големите военни играчи да разчитат предимно на роботизирани бойни системи между боеприпаси, изстрелвани от минохвъргачки и големи бойни роботи-кентаври.
Последните могат да се движат по повърхности с помощта на крака и колела. Много от тези бойни системи могат да бъдат оборудвани с ракетен двигател за скокове на дълги и къси разстояния. Концепцията за скачащи транспортни средства за подпомагане на различни изследователски дейности вероятно ще бъде разработена през първото десетилетие от завръщането на човека на Луната. Например SpaceXHLS ще има способността да прави суборбитални скокове около Луната.
А какво ще кажете за битки в окололунното пространство?
Като се имат предвид ограниченията при съвременните химически и електрически техники за задвижване, на такова невероятно голямо бойно поле сблъсъците между вражеските бойни машини ще продължат дни и дори седмици. Оръжия с насочено предаване на енергия ще са полезни за нападение и защита от близко разстояние.
Въпреки това е вероятно всички потенциални воюващи страни да използват боеприпаси с функцията да образуват високоскоростен облак от осколки.
Те могат да се ускорят с помощта на ракета или електромагнитен двигател.
При детонация облакът ще ликвидира всички вероятни оръжия за близка защита.
Тези космически апарати могат да бъдат снабдени с боеприпаси за нанасяне на удари по лунната повърхвост в случай на гарантирана вероятност за нанасяне на ответен удар при отсъствие на военен паритет на повърхността на Луната.
Не бива за се забравя, че една или няколко въвлечени във военното съперничество страни могат да бъдат готови да нанесат ядрен удар от Земята в качеството на крайна ответна мярка.
class=»article__block» data-type=»text»>
class=»article__text»>За разработката на бойния потенциал ще е необходимо огромно количество ресурси, които биха донесли полза в обезпечаването на продуктивно и дългосрочно присъствие на човека на Луната, да не говорим за Марс и астероидите, където може да се извърши космически добив на полезни изкопаеми.
Отчитайки взаимната уязвимост и достъпност на множество средства за нарушаване на работаат и унищожаване на спътници и друга космическа инфраструктура, войната в космоса ще се превърне по-скоро във високоразходни продължителни действия.
Понятието космическо господство, които погрешно бива сравнявано с военно-морското и въздушното, ще се окаже само илюзия.
class=»article__block» data-type=»text»>
class=»article__block» data-type=»text»>
class=»article__text»>Автори: Робърт Манинг — старши сътрудник в Центъра за стратегия и сигурност Брент Скоукрофт към Атлантическия съвет. От 2001 до 2004 г. e старши съветник на заместник-държавния секретар по глобалните въпроси, в Министерството на планирането на публичната политика на САЩ от 2004 до 2008 г. и член на групата за стратегическо бъдеще към Националния съвет за разузнаване.
class=»article__text»>Питър Уилсън — старши сътрудник по национална сигурност в RAND Corporation. В момента преподава курс по история на военно-техническите иновации в Института за учене през целия живот „Ошер“ (OLLI).
Източник: https://nationalinterest.org/feature/coming-anarchy-outer-space-201934
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front