Украинският учен Олга Байша говори за пристрастията на Владимир Зеленски към широко омразната неолиберална политика, репресиите срещу съперниците и как той изостря конфликта с Русия чрез действията си.
Превод от The Grayzone, САЩ:
Комикът Владимир Зеленски, който пое висшия пост в Украйна през 2019 г., беше почти непознат за обикновения американец, с изключение на поддържащата роля в пиеса, наречена «Импийчмънт на Тръмп».
Но когато Русия започна специалната операция в Украйна на 24 февруари 2022 г., американските медии за една нощ направиха Зеленски основната знаменитост.
Американските телевизионни зрители бяха буквално бомбардирани с портретите на човек, депресиран от трагичните събития и, може би, дори не напълно на себе си, но достоен за съчувствие.
Но зад внимателно изработения образ на западните медии се крие нещо по-сложно – и много по-малко ласкателно. На изборите Зеленски получи невероятните 73% от гласовете, най-вече за обещанието за мир, докато останалата част от неговата платформа беше много неясна.
В навечерието на руската специална операция обаче рейтингът на одобрението му падна до 31% поради крайно непопулярната му политика.
Украинският учен Олга Байша, автор на книгата «Демокрация, популизъм и неолиберализъм в Украйна»: На ръба на виртуалното и реалното, проучва възхода на Зеленски към властта – и как я използва като президент.
В интервюто Байша оцени пристрастието на Зеленски към неолиберализма, авторитарните му черти и как той е доближил конфликта с действията си.
Обсъсихме в интервюто неговото контрапродуктивно и егоцентрично лидерство по време на конфликта, сложните културни и политически възгледи и идентичности на украинците, партньорството между неолибералите и десните радикали по време и след Майдана и дали превземането от Русия на целия Донбас ще се окаже по-малко популярно сред местното население в сравнение с 2014г.
Олга Бойша: Ние, работниците в СМИ, създадохме благоприятната среда за либерализацията на Украйна под облика на сближаване със Запада, с всички катастрофални последици. Разбрах това едва години по-късно.
По-късно, вече като продуцент на исторически документални филми в една от киевските телевизионни компании, осъзнах, че митологията за еднопосочния исторически прогрес с неизбежността на западната цивилизация за „варварите“ създава идеологическата почва за неолиберални експерименти не само в пост- Съветското пространство, но в целия свят.
Впоследствие този интерес към глобалната идеологическа хегемония на Запада ме доведе първо до докторска степен по критични медийни изследвания в Университета «Боулдър» в Колорадо, а след това и до изследванията, които правя сега.
Украйна е сложна и разделена държава, а Изтокът и Западът имат диаметрално противоположни възгледи по всички обществено значими въпроси.
След придобиването на независимост през 1991 г. в Украйна се конкурират две идеи за национална идентичност: „етнически украинската“ срещу „източнославянската“.
Етническата национална идея се основава на факта, че украинската култура, език и етноцентрична история трябва да станат основните свързващи сили в държавата — тя преобладава в западната част на страната.
Източнославянската идея, от друга страна, предполага, че украинската нация е изградена върху две основни етнически групи, езици и култури — украински и руски — и се счита за норма в югоизточната част на Украйна.
Като цяло обаче съм съгласна, че повечето украинци са много по-загрижени за икономическите въпроси и това винаги е било така.
Всъщност независимостта на Украйна през 1991 г. също беше до голяма степен икономически въпрос.
Много украинци подкрепиха идеята за политически развод с Русия, надявайки се, че Украйна ще заживее по-богато, както ни обещаваха пропагандните листовки.
Тези надежди не се сбъднаха.
Разпадането на Съветския съюз в много отношения промени живота на хората към по-лошо, при това драматично, заради неолиберализацията на Украйна социалната сфера премина на пазарна основа, а съветската социална държава рухна.
Що се отнася до неолибералните реформи, които Зеленски започна — за популярността им може да се съди според проучванията на общественото мнение — поземлената реформа, флагманът на неолибералната програма на Зеленски, не беше подкрепена от цели 72% от украинците.
А когато неговата партия, въпреки народното възмущение, я одобри, рейтингът на Зеленски падна от 73% през пролетта на 2019 г. до 23% през януари 2022 г.
Причината е проста: дълбоко чувство за предателство.
В сериала „Слуга на народа“, неговата неофициална предизборна програма, на героя Голобородко, изигран от Зеленски, обещава, че ако управлява страната само една седмица, тогава „учителят ще живее като президент, а президентът като учител.»
Това обещание, меко казано, не беше спазено.
Хората разбраха, че отново са били измамени – реформите са извършени в интерес не на украинците, а на световния капитал.
Евромайданът от 2014 беляза изцяло нова ера в историята на Украйна по отношение на западното влияние върху нейните суверенни решения.
Разбира се, откакто Украйна обяви независимостта си през 1991 г., това влияние винаги го е имало. Американската търговска камара, Центърът за отношения между САЩ и Украйна, Бизнес съветът САЩ-Украйна, Европейската бизнес асоциация, МВФ, ЕБВР, СТО, ЕС – всички тези лобисти и регулатори оказват значително влияние върху политическите решения в Украйна.
Украйна обаче никога преди това не е раздавала министерски портфейли на чужди граждани — това стана възможно едва след Майдана.
През 2014 г. американската гражданка Наталия Яреско беше назначена за министър на финансите, Айварас Абромавичус, гражданин на Литва, беше назначен за министър на икономиката и търговията, а Александър Квиташвили, гражданин на Грузия, беше назначен за министър на здравеопазването.
През 2016 г. служебната министърка на здравеопазването стана американската гражданка Уляна Супрун.
Други чужденци получиха по-ниски позиции. Разбира се, всички тези назначения не ставаха по волята на украинците, а по препоръка на световните неолиберални институции – което не е изненадващо, като се има предвид, че половината от населението не подкрепи Майдана.
Болшинството от противниците на Майдана са съсредоточени в югоизточните райони.
Колкото по-на изток, толкова по-силно и дружелюбно е отхвърлянето на Майдана с неговия европейски дневен ред.
Повече от 75% от жителите на Донецка и Луганска области (най-източните региони на Украйна, предимно рускоговорящи) не подкрепиха Майдана. За сравнение, в Крим само 20% подкрепиха Майдана.
Но тези данни от Киевския институт по социология за април 2014 г. не попречиха на западните институции да нарекат Майдана въстание на „целия украински народ“ и да го представят като единен и безпроблемен – това е хитър идеологически трик.
С идването си на Майдана и призовавайки демонстрантите да протестират допълнително, „международната общност“ показа неуважение към милионите украинци с антимайдановски възгледи и изостри гражданския конфликт, който в крайна сметка доведе до бедствието, което безпомощно наблюдаваме.
А що се отнася до чуждите интереси, инвестирани в неолиберализирането на Украйна, уж от името на украинския народ — западните финансови лобита стояха зад поземлената реформа.
Западните пенсионни и инвестиционни фондове бързаха да инвестират бързо обезценяващите се пари.
В търсенето на активи, в които да инвестират, те привлякоха подкрепата на МВФ, Световната банка, ЕБВР и редица лобистки групи, за да продължат своите интереси и да положат необходимата основа. Разбира се, това няма нищо общо с интересите на украинците.
Източник: https://thegrayzone.com/2022/04/28/zelensky-celebrity-populist-pinochet-neoliberal/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3