След толкова медийни изяви на вицепремиера Корнелия Нинова по темата „Кинтекс“ и уволнението на директора Александър Михайлов, дойде време да потърсим и неговата гледна точка. Той продължава да бъде легитимният директор на държавната фирма за търговия със стоки с особено предназначение. Интересно е да научим от него какви са били мотивите на Корнелия Нинова да го уволни. Според Михайлов има поне осем индикатори, че България изнася оръжия за Украйна.
«Комисионери прибират парите, които можеха да влязат в бюджета»
— Здравейте, господин Михайлов! Разговаряме с вас в кабинета ви в „Кинтекс“. Нали вицепремиерът Нинова ви уволни?
— Към ден днешен аз съм легитимният директор на „Кинтекс“, което е видно от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, където съм вписан като официален представител на „Кинтекс“. Уволнението, провокирано и наредено от госпожа Нинова аз обжалвам по съдебен ред, тъй като считам, че е незаконосъобразно и за момента Софийски градски съд спря вписването на новия директор и на новия борд.
— Какви бяха мотивите на госпожа Нинова за вашето уволнение? Съзирате ли някакви нейни скрити лични интереси?
— Нека да изложим фактите такива, каквито са. Аз нямам възможностите на госпожа Нинова за медийни изяви, но работя с документи. Всеки министър може да уволнява всеки директор на държавно предприятие и да назначава нов по негов избор. Но моето уволнение госпожа Нинова го обоснова с неистини по мой адрес.
В сайта на министерството на икономиката тя твърди, че инспектората на министерството е направил проверка на „Кинтекс“, която е констатирала явен конфликт на интереси и нарушения на изпълнителния директор.
Това категорично не отговаря на истината и тези неистини тя вече две седмици продължава да говори за мен. За да не бъда голословен като госпожа Нинова, ето ви един доклад на инспектората, който тя размахва по всички медии, но не желае да запознае обществото със съдържанието на този доклад. (Документите, които ни даде г-н Михайлов, се пазят в редакцията, б. р.)
— Ами, запознайте го вие, господин Михайлов!
— На шест места в него е написано, че инспекторатът не е правил проверка в „Кинтекс“, тъй като няма правомощия да го проверява — аз съм лице, което не попада в обхвата на инспектората. И в заключението се предлага да не се извършва проверка. Аз призовах госпожа Нинова да го направи публичен, тя вече две седмици отказва.
По медиите тя говори за доклад на инспектората и негови констатации, а подписва съвсем други документи, когато ме дава на прокуратурата, което бе обявено едновременно с моето уволнение. Забележете, че в писмото до прокуратурата тя пише, че в Министерството на икономиката и индустрията са получени два сигнала от две дати с посочен подател господин Иван Димитров, съдържащ твърдения за нарушения и конфликт на интереси.
Много учудващо е как госпожа Нинова, юрист и администратор, приравнява твърдения на гражданина Иван Димитров за нарушения със заключения от проверка на инспектората. Не може да се представя на обществото, че Лом е Лондон, защото той не е!
Всички документи, за които говоря и ви представям, ми бяха официално предоставени от Държавната консолидационна компания. Видно е, че лицето Иван Димитров не е посочил никакви други свои данни за контакт — нито ЕГН, адрес, телефон, а тези негови сигнали и твърдения са получени по електронна поща.
— Пълен анонимник…
— Да, сигурно десетки хиляди души в България носят имената Иван Димитров. Значи говорим за един анонимен сигнал тип „донос“, за непроверени и непотвърдени твърдения на полуанонимен гражданин, въз основа на които аз съм уволнен и госпожа Нинова ги величае до заключение на инспектората на министерството. Вие сте журналист и уважавате фактите, за разлика от някои наши политици.
Госпожа Нинова продължава да твърди за конфликт на интереси, осланяйки се на непроверените твърдения на гражданина Иван Димитров. И твърди, че докато съм директор на „Кинтекс“, аз съм работил във втора фирма. Фирми, свързани с мен, които излизат в Търговския регистър, никога не са имали лиценз за търговия с оръжие и никога не са кандидатствали за издаването на лиценз. И още в първия ми работен ден — ето изходящия номер на моята декларация до КПКОНПИ, тези дружества са декларирани пред Държавна консолидационна компания.
Те нямат лиценз за търговия с оръжия, не са извършили сделки, нямат дейност и пускат нулеви декларации кам НАП, елементарно проверими.
Госпожа Нинова стигна до задънена улица с фирмите в Търговския регистър и извади нова теза — че не съм прекратил отношенията си с предишния ми работодател, фирми, свързани с господин Петър Манджуков. Категорична неистина! Ето ви справка от НАП за моите трудови договори с господин Манджуков. Видно е, че от 1 октомври 2021 година, 26 дни преди да започна работа в „Кинтекс“, моят трудов договор е прекратен. Така че тезата на госпожа Нинова е крайно несъстоятелна.
— Защо госпожа Нинова не ви уволни без аргументи, каквото право има, а ви уволни дискретитирайки ви в публичното пространство и като професионалист, и като личност?
— Имам няколко хипотези и нека вашите читатели сами стигнат до заключението.
— Кажете ги…
— Хипотеза номер едно. На 11 февруари уволненият от госпожа Нинова Съвет на директорите взе решение да прекратим един комисионен договор, по който чуждестранна офшорна компания е получила от предходни ръководства над 10 милиона лева за консултантски услуги, които реално не са извършени.
Нашето решение на Съвета на директорите се базира на информацията в досието на тази фирма, че там има само фактури. Няма никакви доклади, никакви пазарни проучвания, никакви статистически данни. От друга страна, бяха предоставени шест доклада от структури в „Кинтекс“, които потвърдиха същото — че в последните години, независимо от огромните плащания, тази компания не е оказвала никаква подкрепа на нашето дружество и не е извършвала никакви услуги към нашата фирма. Плащани са пари, без да е свършена никаква работа.
— Коя е тази офшорна фирма?
— Вижте, не мога да ви дам името, а и то нищо няма да ви говори. Това, което мога да кажа е, че то е регистрирано и като собственост, и като управление, на един гражданин от Мавриций. И през февруари единодушно Съветът на директорите прекрати този договор. На 14 април, четири дни преди да бъда уволнен, получих нагло писмо от тази фирма, с което тя искаше да се пратят още два и половина милиона долара — незаработени, недължими. Нагло искане. На следващия ден — 15 април — изпратих доклад до госпожа Нинова, в който разказах това, което ви казах.
В този мой доклад до нея категорично заявих, че докато аз съм директор на „Кинтекс“ нито един лев повече няма да се плати на тази фирма и единственият вариант този мним консултант-посредник да се възстанови в дружеството, е чрез уволнение на ръководния състав. Е, три дни по-късно аз бях уволнен.
Съществува хипотеза, че може би новото ръководство на „Кинтекс“, назначено от госпожа Нинова, е можело да преразгледа становището на старото ръководство и може би да продължи да изплаща милиони на това офшорно дружество. Това е хипотеза.
— Да дойдем до предоставянето на оръжие за Украйна…
— Това е втората хипотеза. Трябвало е обществената тайна, че България индиректно предоставя оръжие, което стига до Украйна, да бъде пазена в тайна.
А може би това е трябвало да бъде реализирано от новото ръководство на „Кинтекс“. Защото видяхме снимки на самолети, които се товарят с оръжие. Казах го и пак повтарям.
До началото на войната посоката на оръжието беше от Полша, Чехия и Словакия към България за последващ реекспорт на български фирми към трети страни по външнотърговски договори.
След началото на войната обемите се обърнаха с обратен знак и големите поръчки тръгнаха от България към тези три страни. Това беше първият индикатор.
На второ място, тези държави са много сериозни производители на оръжие. Защо пазаруват те от нас?
Трето — армиите на тези три държави в голяма степен са преминали към натовско въоръжение. Защо ще купуват от България изделия по съветски образец?
На четвърто място. Количествата, които купуват Полша, Чехия и Словакия, многократно надхвърлят обемите, необходими за ежегодно опресняване на военновременните запаси.
На пето място — купуват така наречена „стока“ на професионален жаргон. Това са боеприпаси, на които срокът на годност изтича след няколко месеца или след година. Те не са предвидени и купувани от тези държави за дългосрочно ползване, а за незабавно.
Къде?
Ами за войната в Украйна.
На шесто място — българските заводи назначиха много работници и минаха на трисменен режим на работа и в събота, и в неделя.
Седмо — ако днес „Кинтекс“ поиска оферта или даде поръчка на някои от българските заводи — капацитетът им е пълен и дават срок на доставка февруари-март-април догодина.
И на осмо място, но на първо по важност — комисията, ръководена от госпожа Нинова и самата госпожа Нинова, не вижда ли, че издават разрешителни за износ за Полша, Чехия и Словакия по договори, на които датата на подписване е след началото на войната?
И това ли е съвпадение?
Аз не мога да си обясня как толкова викокопоставен човек като вицепремиера Нинова, който получава информация и доклади по различни канали, да няма доблестта да каже на българското общество, че по документи и договори тази стока се продава на Полша, Чехия и Словакия и ние имаме или нямаме международни правни механизми да следим какво се случва с тази стока, но има индикатори, че тя отива в Украйна.
Всички видяха снимките на огромния самолет „Антонов124“ и бронираните машини, които се товарят на него. Въпреки, че бяха покрити, на всеки, които е служил в армията му беше ясно, че това са бронирани машини.
Г-жа Нинова се зае да отрече всичко с пост във фейсбук, в който твърдеше, че има състезание по лъжа и че в България от години не се произвеждат танкове, бронетранспортьори и други машини.
Обяснявам за г-жа Нинова неща, които ние в бранша знаем: в България има над 200-300 лицензирани фирми. Тези фирми са купували в България или от армиите на държави в Централна и Източна Европа снети от въоръжение бракувани военни машини.
След това тези фирми са реновирали тези машини, за да ги въведат в състояние на годност за експлоатация.
В момента тези машини се продават пак на Полша, Чехия и Словакия. И тези машини се товарят.
И г-жа Нинова да погледне документите на комисията, защото на 99% тази комисия е издала разрешения след началото на войната и в тези разрешения фигурират бойните машини.
— Износът на оръжия преди 10 ноември беше наричан кокошката, която снася златни яйца. Защо след 10 ноември държавата се отказа от този бизнес и го прехвърли на частните компании?
— Това е държавна политика. Приватизира се голяма част от военно-промишления комплекс, същото се случи с фармацевтиката, с електроснабдяване. Аз лично като гражданин съм против да се затаява истината от обществото.
Да, в България има много хора, които са против да се дава оръжие на Украйна.
Но политиците нямат право, в желанието си да се харесат на тази група хора, да крият информация от обществото.
От икономическа гледна точка, ако държавата вземе решение да се изнася оръжие да Украйна, тази позиция ще се окаже закъсняла. Защото за изминалите два месеца знаете ли колко пропуснати ползи има за България от сделки, които са минавали през посредници за Полша, Чехия и Словакия?
— Това смятах да ви попитам.
— Посредниците са генерирали надценки, които можеха да останат в българската икономика, да се обложат с данък, да пълнят хазната, да се увеличат заплатите на работниците във военните заводи в условия на нарастваща инфлация, за която госпожа Нинова е особено притеснена. От липсата на позиция и от политическия егоизъм вместо държавническо поведение, са нанесени две вреди — затаяване на информация, която е известна на висшите кръгове от правителството и пропуснати ползи за българската икономика.
— Имате ли някаква представа за размера на тези пропуснати ползи?
— Към момента в бранша се говори, че новите договори след войната за дестинациите, които са ясни, наближават 2 млрд. лв.
Смятайте, че елементарната калкулация показва, че ако посредниците са взели дори по 10 на сто, това са 200 млн. лв. загуби за българската икономика.
Нека за погледнем и обратната страна на нещата. Ако беше взето решение да изнасяме директно оръжие за Украйна, българските търговци можеха да работят със същата надценка, с която работят и към полските посредници. И украинците нямаше да бъдат мародерствани да заплащат завишена цена. Те нямат избор, защото умират хора на фронта. Ето ви трите аспекта — затаена информация, пропуснати икономически ползи, мародерстване на украинците.
— Как се избират посредниците за износ на оръжие?
Не зная. „Кинтекс“ работи директно с правителствени органи в чужбина. В последните два месеца няма ден, в който някаква частна украинска фирма не ни праща запитване за нещо. Днес получих запитване от държавна украинска фирма, няма да и казвам името и резолюцията, която написах е да попитаме комисията по експортен контрол на оръжието можем ли да изнасяме при краен потребител клиент държавна украинска фирма. Много ми е интересно какъв отговор ще получа.
Нашият гост
Александър Михайлов е на 42 години. Завършил Английска гимназия в София и Международни икономически отношения. От 21 години е в международната търговия. Говори френски, английски и руски. През последните 11 години се занимава с оръжейна търговия и в системата на “Кинтекс” е преминал през всички нива, започвайки от търговец, ръководител на задгранично представителство, за да стигне до длъжността изпълнителен директор
Труд