На 2-ри май се навършват 8 години от клането в Одеса, извършено от украински националисти под одобрителните погледи на полицията и силите за сигурност.
Всичко започва с протеста на майдановците в Одеса, които се сблъскват с антимайдановците. В един момент Домът на профсъюзите започва да гори, а в огнения капан вътре се оказват затворени десетки. Картината е страшна, защото повечето от тях просто нямат шанс да се спасят. Други са застреляни вътре в сградата или докато се опитат да дишат през отворените прозорци, трети направо скачат от тях. Жертвите са мирни граждани, чийто единствен грях е, че не мразят Русия, не са въодушевени от украинския Майдан и това, което той донесе в страната.
По-късно медиите разпространяват телефонните обаждания на жертвите, които търсят отчаяно помощ или пък звънят на близките си, за да се простят с тях. Кадрите, разпространени от първоначалните огледи, след като пожарът е потушен, са страшни и трудно разбираеми за човешкото съзнание. В резултат на цялата тази непоносима жестокост загиват 48 души, сред тях са седем жени и едно дете. Документален филм за събитията можете да видите под текста.
Ужасени хора, които скачат от прозорците на горящата сграда, мъртва бременна жена и навсякъде трупове — такава е ужасяващата картина в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2014 г.
Текстът на Дарина Григорова за «Гласове» е писан на 2 май 2016 г.:
“Уроци по клане”, или одеските ужаси от 2 май 2014 г., нямат своя Дженюериъс Макгахан с живите си дописки от “Дейли Нюз” за “българските ужаси”, нито своя Антонио Галенга от “Таймс”, нито цялата западноевропейска журналистика, нито своя Уилям Гладстон, заклеймяващ “конвулсиите на Европа” в името на нас, българите, преди 140 години с жестокото потушаване на Априлското въстание (зверства и въстание не прилягат на “съжителство”, нито на “комшулук”, въставаш срещу робство – емоционална категория в езика на възрожденците ни, защото не искат да са “рая”, зверски се избиват не “съжители” или “комшии”, а бунтовници, но това е тема от вчерашната годишнина).
Днес се навършват две години от умишленото и показно изгаряне на одеситите, осмелили се мирно да протестират срещу майдана, 2 май 2014 г. в Дома на профсъюзите на площад Куликово поле.
Изборът на датата, падането на Берлин (2 май 1945 г.), е психоисторически детайл, майданският национализъм е реваншистки неонацистки на наследници на колаборационисти на Хитлер, оттук и помрачаването на спомена за великото събитие от финала на Втората световна война. Впрочем неслучайно беше избран и денят на Рождество в Кьолн миналата година, терорът има свои закони за програмиране паметта на страха като болкова реакция на светли дати за обекта на издевателството.
Източник:Гласове