Геополитически Русия винаги е била естествен буфер между Запада и Азия, от мюсюлманския Изток до Китай, пише American Thinker. Отслабването на Русия ще означава рязко нарастване на исляма и на Китай едновременно. Старият съветски виц за «китайско-финландската граница» ще се превърне в зловеща реалност.
Превод от American Thinker, САЩ:
Руската кампания в Украйна се оказа до голяма степен предвидима, макар и не без изненади.
Както се очакваше, настоящата администрация на САЩ се опита да въвлече Русия в украинското „блато“, за да я отслаби и изолира максимално.
Считаше се, че неопитният и наивен украински лидер ще се довери на обещанията на екипа на Байдън и ще им позволи да въвлекат страната в пагубно приключение.
Очакваше се, че Русия, в опита си да възстанови бившата си империя, ще се възползва от западните провокации и ще установи присъствието си в слабата и корумпирана Украйна.
В обозримо бъдеще сраженията няма да свършат.
Най-вероятно те ще доведат до унищожаване на Украйна и до изключително отслабване на Русия, което ще се увеличи на фона на санкциите.
Възниква въпросът: какви цели трябва да си постави Западът в тази ситуация и трябва ли да се стреми към пълното унищожение на Русия?
Или, напротив, той се нуждае от относително силна Русия?
Исторически отношенията между Запада и Русия се определят от три фактора: геополитически, икономически и културни.
Геополитически Русия винаги е била естествен буфер между Запада и Азия, от мюсюлманския Изток до Китай.
Отслабването на Русия ще означава рязко нарастване на исляма и на Китай едновременно.
Ако Русия бъде откъсната от Запада, тя неизбежно ще изпадне в пълна зависимост от Китай, чиито човешки и технологични ресурси са практически неограничени. Това означава, че Китай чрез своите сателити в Кремъл ще стигне директно до европейските граници.
Старият съветски виц за «китайско-финландската граница» ще се превърне в зловеща реалност.
Огромните военни ресурси на Русия де факто ще се захранват с китайска военна машина, която може да застраши едновременно САЩ и Европа. За Запада това е най-лошият сценарий.
В самата Русия има големи мюсюлмански анклави: Чечения, другите кавказки републики и Поволжските републики (Татарстан, Башкиртостан) и др. Тук навсякъде действат ислямски радикални групи, клонове на Мюсюлманските братя и салафитите.
Ако Кремъл загуби или отслаби контрола, те (както винаги се случва в провалилите се държави) неизбежно ще се опитат да създадат поредица от „халифати“ по образа и подобието на „Ислямска държава“.
С подкрепата на гигантските мюсюлмански общности в големите градове на Русия, те ще получат база за по-нататъшно напредване на Запад.
В това ще им помогне Турция, която счита значителна част от Украйна и Русия за естествена част от новия Османски халифат.
И накрая, Крим, историческият васал на Турция, ще бъде привлечен в орбитата на новата Висока порта.
Режимите в Централна Азия се поддържат до голяма степен от руски щикове.
Ако Москва се оттегли от региона, полученият вакуум ще бъде запълнен от афганистанските талибани, които бяха успешно върнати на власт от президента Байдън и неговия екип.
Огромни територии на до голяма степен изкуствените държави — като Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и други — ще се превърнат в единен «халифат» и място за размножаване на терористични групи.
В същото време маси от бежанци от тези страни ще се втурнат към Запада в търсене на спасение.
В сравнение с тези буйни миграционни потоци, 2015 г. ще изглежда като детска игра.
Само мечтателният, невеж и арогантен западен елит може да отрече реалността на подобен сценарий.
Тези хора дори не са предполагали, че поражението на СССР в Афганистан ще се превърне в прелюдия към 11 септември и световния ислямски терор, а романтиката на „арабската пролет“ само ще му даде нов тласък.
Икономически Западът силно се нуждае от руските суровини – и не само енергийните ресурси, но и ценните минерали. Русия е най-големият производител на диаманти в света и водещ износител на кобалт, ванадий и платина, злато, никел, сяра, сребро, фосфати и желязна руда.
Западът не може да разчита на други източници на енергийни ресурси – било то от Персийския залив, Ирак, Либия и Иран.
Първо, те няма да са достатъчни, и второ, те се намират в изключително нестабилен и непредвидим регион. Опитите за замяна на традиционната енергия с алтернативна «зелена» енергия също са обречени на провал.
В културно отношение и Европа, и Америка вече трябва да се борят отчаяно за националната си идентичност – тя е подкопана отвътре от неомарксистката идеология с нейната политика на идентичност, критична расова теория, интерсекционалност, култура на „отмяна“ и т.н.
До момента националните движения на Северна Америка и Европа губят в тази игра.
Източна Европа остава основната и засега единствената крепост на европейската културна идентичност, но с разпадането на Русия страните от Източна Европа и Балканите ще се окажат между чука и наковалнята: от една страна, глобалният Запад, от друга страна, Китай и мюсюлманите.
Тяхното бъдеще, като това на Израел, ще бъде под въпрос.
С падането на Русия като свръхдържава със стабилни християнски традиции, Америка, вече напълно отслабена от глобалистите и прогресистите, ще бъде оставена лице в лице с външните заплахи.
А последствията ще бъдат изключително тъжни както за САЩ, така и за западната цивилизация като цяло.
Така в лицето на Русия Западът ще загуби мощна естествена бариера, която го отделя от враждебния Изток.
В същото време както китайската империя, така и световният ислям ще стават все по-силни.
Пътят им към Запада ще бъде отворен.
Източник: https://www.americanthinker.com/articles/2022/04/will_the_collapse_of_russia_mean_the_end_of_the_west.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3