ЕС разглежда различни начини за намаляване на зависимостта от руския газ – от правдоподобни до крайно нереалистични, пише FT. Но Европа едва ли ще намери бързо решение, твърдят експерти, така че болезнените екстремни мерки като енергийно нормиране и аварийно спиране са неизбежни.
Превод от FT, Великобритания:
Общо ЕС е внесъл 155 милиарда кубически метра руски газ през 2021 г. Европейската комисия възнамерява да намали този обем с две трети до края на годината, като увеличи доставките от други източници и намали потреблението на газ в различни сектори на икономиката.
ЕС ще се сблъска с редица пречки, от надеждността на газовата инфраструктура и неподходящото разположение на терминалите и тръбопроводите за втечнен природен газ, до ключовия въпрос – дали изобщо ще получи тези допълнителни доставки?
Сегашната газова инфраструктура на ЕС не позволява доставка на втечнен газ там, където е най-необходим. Голяма част от свободния капацитет на ЕС за регазификация е съсредоточен в Испания и Португалия, но възможността за пренасочването му към други европейски страни е ограничена от слабия капацитет на газопровода до Франция.
Обединеното кралство и Турция внесоха над 30 милиарда кубически метра втечнен газ през 2021 г., с което годишният внос в региона достигна 108 милиарда. В бъдеще тези страни могат да играят значителна роля в плановете на ЕС за пренасочване на доставките.
Страните от Северна, Централна и Източна Европа са най-зависими от руския природен газ, но и най-трудно внасят втечнен газ.
В момента Германия изобщо няма съоръжения за внос на втечнен природен газ, така че тя започна изграждането на нови терминали.
Гърция, Холандия, Италия, Франция и Естония предложиха да изградят или разширят вносната инфраструктура.
В краткосрочен план ще трябва да се наемат специални плавателни съдове — те са плаващи хранилища и инсталации за регазификация — които акостират край брега и превръщат течните горива обратно в газ.
Но дори и тези проекти обикновено отнемат няколко години.
Газовите анализатори считат, че инфраструктурните недостатъци могат да се превърнат в сериозна пречка, ако политиците и правителствата не предприемат спешни действия.
„Трябва да съпоставите няколко фактора, — казва Ан-Софи Корбо, експерт по газовия пазар в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. — Столовете са по-малко от желаещите.»
Но основната грижа на ЕС е дали втечненият газ изобщо ще бъде наличен в достатъчни количества.
ЕС възлага надежди на внос от Катар, САЩ, Египет и Западна Африка.
Тази година САЩ обещаха да увеличат доставките на втечнен газ за Европа с 15 милиарда кубически метра.
Но много производители на втечнен газ предпочитат да продават гориво по дългосрочни договори за Азия.
По този начин, за да осигури допълнителни доставки, ЕС ще трябва да се конкурира с азиатските купувачи, които отдавна са готови да плащат над пазарните цени за втечнен газ.
Изглежда, че ЕС ще трябва да плати допълнително, за да победи Китай, Япония и Южна Корея във войната в наддаване.
На хартия тази математиката работи, казва Майк Фулууд, старши сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания, но очакването на съюза да осигури всички налични доставки е, така да се каже, „Алиса в страна от ЕС“.
„Чисто икономически е малко вероятно EС да получи всичките необходими 50 милиарда кубически метра“, допълни той.
Източник: https://www.ft.com/products?location=https%3A%2F%2F%2Feuropes-race-to-replace-russian-gas%2F
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3