Русия старателно създаде алтернативна вселена, в която доларът няма доминираща роля и САЩ не могат да диктуват на другите, според American Thinker. Москва мъдро подготви почвата, така че връзките й с останалия свят да не се разклатят, когато отношенията със Запада се прекъснат.
Превод от American Thinker, САЩ:
През 2001 г. икономист от Goldman Sachs на име Джим О’Нийл измисли термина «БРИК» (BRIC), за да опише блока от държави, които според него ще се развият от «развиващи се икономики» в доминираща сила в световната търговия.
Още тогава О’Нийл прогнозира, че четирите страни, чиито първи букви са съкращение на Бразилия, Русия, Индия и Китай в крайна сметка ще изпреварят и засенчат така наречените страни от Г-8, които включват САЩ, Канада, Великобритания, Германия , Франция, Италия, Русия и Япония.
Обърнете внимание на една подробност: когато Джим О’Нийл въведе този термин, Русия предпочете да седи на двата стола едновременно.
Когато ставаше дума за класови и расови въпроси, Русия отразява ярък контраст между световете на БРИК и Г-8: твърде европейска за Азия, но твърде източна за Европа; едновременно цивилизована и неразвита; изящно украсена, но строга; бяла, но не съвсем; нито богата, нито бедна.
От една страна, настоящият конфликт между Русия и Украйна може да се характеризира като борба между две „бели“ нации, като по този начин се дискредитира моделът на „привилегии за белите“, поддържан от американските расови теоретици.
И въпреки факта, че привържениците на Зеленски предпочитат да клеймят всякакви разговори за „денацификация“ като руска дезинформация, руският народ е продукт на миграции и нашествия от Азия, а нацистите смятаха своите представители оттам за незначителни мелези, както в Германия, така и в източната част. Европа.
За да осмислим последиците от новия световен ред, ние, американците, трябва да се справим с големите мрежи, с които Русия е свързана.
Русия се готвеше към разрив в отношенията със Запада още преди началото на двадесет и първи век.
И докато последният обърна минимално внимание на това, Русия отдели време и пари за изграждане на глобална система за подкрепа в Азия, Африка и Латинска Америка.
Специално внимание заслужава Банката за развитие, основана през 2015 г., от която само 18% от одобрените заеми отиват за Русия, а 82% за Африка и Южна Америка.
Кредитите са за основните сектори на услугите: транспорт (29%), ВиК (22%), градски и социални нужди (15%), енергетика (26%) и устойчиво развитие (8%).
Инвестирайки в ключовите регионални центрове на Бразилия, Южна Африка, Китай и Индия, руснаците умишлено поставиха контрола над три големи континента в ръцете на лидери, които имаха задължения към Москва и причини да подкрепят Путин.
Това помага да се обясни защо много страни отказаха да подкрепят санкциите, наложени от Съединените щати.
Както твърдеше Джовани Барбиери през 2015 г. Русия вече работи с Китай, Индия и други страни за „интернационализиране на националната валута на Китай“.
Планът за създаване на глобална икономика без господството на долара е разработен много преди въвеждането на последните санкции във връзка с руската специална операция в Украйна.
Докато Съединените щати се отнасяха към развиващия се свят като към една симпатична, но напълно различна вселена, Русия изглежда успя да изгради отношения с него на равноправни начала.
Може би затова възприемането на Русия от англоезичния свят като агресор няма глобално въздействие. Всички организации, от които тя беше изгонена, предизвикаха само раздразнение в страните от третия свят и допринесоха за появата на блокове като БРИК (а след това и БРИКС).
Според Бианка Науд международни организации като ООН, НАТО, Международния наказателен съд, Бретън Уудс, Световната банка и МВФ имат „архитектура“ като продължение на колониализма.
Изследванията на Науд се фокусират по-специално върху Африка, където историята на Русия и Китай предопредели бъдещите им партньорства, които не биха били лесни за изграждане с европейски държави: Англия, Франция, Белгия, Холандия, Португалия и Германия, които насилствено колонизираха континента.
Освен това международната общност е наясно с вътрешния расов конфликт на Съединените щати, който неизменно напомня на африканските страни за ролята на Америка в трансатлантическата търговия с роби.
Прелиствайки множество статии в списания за руската междурегионална политика, човек установява, че доста уважавани учени отдавна съветват руските лидери относно двойствената позиция на страната между Запада и Глобалния Юг. Чрез създаването на банки, сключване на съвместни инфраструктурни споразумения и търговски сделки и създаване на алтернативи на долара, руското ръководство реши още през 2001 г. да заложи на Глобалния Юг като бъдещ политически дом (а не на Запада, доминиран от САЩ).
Много американци могат да се заблудят относно състава на руската аудитория.
На фона на разгорещената реторика на англоезичните медии относно събитията в Украйна, строгите морални изявления на президента Байдън и други западни лидери намекват за увереността на Запада, че Русия ни слуша и все още се надява да съхрани нашата благосклонност към нея самата.
Въпреки това, както разбирам, руските дипломати са изключително заети да изграждат глобални мрежи с незападни сили и вероятно ще дадат приоритет на азиатската, африканската и латиноамериканската аудитория, тъй като те ще определят бъдещите външни отношения на Русия.
Русия е свързана с тях чрез ангажираност и икономическа взаимозависимост.
Москва мъдро подготви сцената, така че ако отношенията със Запада се прекъснат, връзките й с развиващия се свят да не се разклатят.
Ако Москва иска да си върне благоволението на Запада, това само ще губи време, така че е по-логично руските лидери да предприемат стъпки, съобразявайки се с нагласите в Мумбай, Йоханесбург, Шанхай и Форталеза.
Източник: https://www.americanthinker.com/articles/2022/04/why_brics_and_mint_might_save_russia_and_sink_the_us.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front