Необичайното поведение на моряците ни е много показателно. Едва ли са малодушни и страхливи хора. Морски труженици, които си изкарват хляба в морето няма как да са такива.
Всеки може да си направи извода в каква «свободна» държава живеем щом някой си позволява да се обажда на близките на моряците и да ги «страхува».
Първо, държавата ни в лицето на правителството на Кирил Петков, се правеше, че не съществува проблема с блокираните ни моряци.
След това, дори и след като от «Възраждане» поставиха въпроса, на дневен ред беше само дали, кога, колко и какво въоръжения да се предоставят на украйна.
По-късно, след като от изявлението на говорителя на ВС на ДНР Едуард Басурин се разбра, че моряците ни са пленени, държавата ни и пръста си не мръдна да направи нещо за тяхната безопасност. Официално излъчваните правителствени фейкове не са реални действия, а жалка бездарна имитация на дейност. И накрая, по всичко изглежда, че нашите управници са си позволили да сплашват близките на тия измъчени и уплашени трудяги.
Не само моряците, а цялата ни държава като се почне от премиера, мине се през институциите и се стигне до последния ерзац-журналист, се държат като заложници на САЩ в тяхната война срещу Русия. При това не обикновени заложници, а такива поразени от Стокхолмския синдром понеже се грижат за интересите на задокеанския терорист повече отколкото за безопасността и добруването на своите си хора.
Нека всички мислещи и отговорни българи запомним този епизод. Той е много характерен.
Ако някой, гледайки на събитията случващи се в украйна, има илюзията, че нашите управници са по-друга стока от тези седящи в бункерите под Киев — то той сериозно се лъже. Нашите фейкови управници са същите марионетки като украинските. Също така управлявани отвън и изпълняващи циничните външни поръчения без оглед на интересите на своя народ.
Източник: telegra.ph