Синтия Чънг – преподавател, публицист, съ-основател и редактор на Rising Tide Foundation (Монтреал, Канадa); пише също за Strategic Culture Foundation, където е публикувано настоящето изследване.
В част 1 от поредицата „Проверка на фактите“ бе зададен въпросът:„Защо днес в Украйна има толкова много нацисти?“ (https://cynthiachung.substack.com/p/fact-checking-the-fact-checkers-why?s=w)
Статията провокира по-нататъшния въпрос: „Съединените щати и евентуално НАТО участват ли във финансирането, обучението и политическата подкрепа на неонацизма в Украйна и ако да, с каква цел?”
Стигнахме до заключение, че за да отговорим напълно на тези въпроси, трябва да се обърнем към историческите корени на украинския национализъм и връзката му с американското разузнаване и НАТО след Втората световна война.
Историческите корени на украинския национализъм
Днес сочат раждането на украинския национализъм към началото на ХХ век. Има обаче няколко важни исторически отправни точки, които предварително трябва да бъдат уточнени.
Киевска Русь – съществувала от края на IX до средата на XIII век, е федерация в Североизточна Европа, съставена от различни народи, включващи източни славяни, балти и фини, управлявани от династията на Рюрик. Днешните Беларус, Русия и Украйна – всички признават населението на Киевска Рус като свои културни предци.
Киевска Русь престава да съществува в резултат на монголското нашествие през 1240-те. Клонове на династията Рюрик обаче, продължат да управляват територии на Русь, като Галицийско-Волинското княжество (части от което са в днешна Украйна и Беларус), Новгородската република (обхващата територии на днешна Финландия и Русия) и Владимиро-Суздалското, което се превърна във Велико Московско княжество и се счита за люлка на великоруския език и народност.
Галицийско-Волинското княжество се признава за васал на Златната орда през XIV век. Златната орда първоначално е монголско, а по-късно тюркизирано ханство, корените на което са в северозападната част на Монголската империя.
След като Юрий II Болеслав – княз на Галиция-Волиния, е отровен през 1340 г., последва гражданска война. Заедно с борбата за власт, между 1340 и 1392 г. избухват войни за контрол над региона между Литва, Полша и нейния съюзник Унгария, известни като Галицийско-Волински войни. През 1349 г. княжеството е завладяно от Полша.
През 1569 г., в резултат на т.нар. Люблинска уния, Кралство Полша и Великото херцогство Литва се обединяват, образувайки Полско-Литовската Речпосполита, която в продължение на повече от 200 години представлява голяма сила в Европа. Но през 1648-1657 г., в резултат на въстанието на Богдан Хмелницки, наричано още война между казаците и Полша, в източните територии на Речпосполита се създава украинско казашко Хетманство. Под предводителството на Хмелницки, запорожките казаци, съюзени с кримските татари и местните селяни, воюват срещу полското господство и силите на обединеното кралство. В хода на въстанието са заклани много полско-литовци, римокатолически духовници и евреи. Така, Хмелницки се превръща днес в основен герой на националистическата украинска история.
Към 1772 г., някогашната могъща Речпосполита се саморазпада. В хода на три последователни подялби на Полско-Литовската държава, Хабсбургската монархия, кралство Прусия и Руската империя поделят помежду си земите ѝ.
При първото разделяне на Полша през 1772г., Хабсбургската монархия – тоест Австрийската империя (след 1867г. Австро-Унгария), получава „Кралство Галиция и Лодомерия“. „Лодомерия“ е латинизирана форма на името Владимир – княз на Новгород, велик княз на Киев, който управлява Киевска Русь от 980 до 1015г. При третото разделяне на Полша през 1795г., Руската империяполучавапо-голямата част от Волиния.
През 1914 г. Европа е въвлечена в Първата световна война. През март 1918 г., след двумесечни преговори с Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Османска Турция), новото болшевишко правителство на Русия подписва Брест-Литовския договор. Като условие за мира, Русия е принудена да отстъпи териториите на Полша, Беларус, Украйна, Финландия, Естония, Латвия и Литва. Отбелязваме обаче, че Първата световна война още не е приключила; официално краят ѝ е на 11 ноември 1918 г.
В резултат на договора, 11 народности в бившата Руска империя стават „независими“ в Източна Европа и Западна Азия, между които и Украйна. В действителност те се превръщат във васални държави на Германия с произтичащите от това политически и икономически зависимости. Когато Германия губи войната, след ноември 1918г. Брест-Литовския договор е анулиран. С капитулацията на Германия, разпадането на Австро-Унгария и на Руската империя, Полша и Украйна обявявят своята независимост.
При управлението на Хабсбургите, относително снизходителното отношение към националните малцинства позволява да се развият както полски, така и украински националистически движения. И двете обаче имат претенции към Галиция. В Западна Галиция, където е била полската столица Краков, мнозинството от населението е полско, докато в Източна Галиция – сърцето на старата Галиция-Волиния, преобладава украинско население.
От ноември 1918 г. до юли 1919 г. между Втората полска република и украинските сили (състоящи се от Западноукраинската народна република и Украинската народна република) се води война. Полша побеждава и отново окупира Галиция.
Следва Полско-съветска война между февруари 1919 г. и март 1921 г. Тя съвпада с поредица от конфликти, наричани Украинска война за независимост (1917-1921), която се води за формиране на украинска република. През 1922 г. Украйна е разделена между болшевишката Украинска ССР, Полша, Румъния и Чехословакия. Втората полска република си връща Лвов, заедно с Галиция и по-голямата част от Волиния; останалата част от Волиния става част от Украинската ССР.
През 1929 г. в Източна Галиция, намираща се под контрола на Полша, се създава Организацията на украинските националисти (ОУН), която ратува за независима и етнически хомогенна Украйна. От самото начало в ОУН има напрежение между младите радикални галицийски студенти и по-старото ръководство на ветераните от войната, израснало в Австро-Унгарската империя. Младото поколение познава само потисничеството на новото полско управление и възприема тактиката на нелегалните действия. Това ги прави по-импулсивни, насилствени и безмилостни.
През този период се засилват полските репресии срещу украинците. Много от тях, особено младежта (която смята, че няма бъдеще), губят вяра в традиционния правов ред, в старото поколение и в западните демокрации, които според тях обръщат гръб на Украйна.
През 1934 г. членове на ОУН убиват полския вътрешен министър Бронислав Пиерацки. Сред осъдените за убийството са Стефан Бандера и Микола Лебед. И двамата успяват да избягат, след като германците нахлуват в Полша през 1939 г.
Със засилването на полските репресии нараства и подкрепата за ОУН. Смята се, че до началото на Втората световна война ОУН има 20 000 активни членове и много повече симпатизанти в Галисия. През 1940 г. ОУН се разделя на ОУН-М, ръководена от Андрий Мелник; и ОУН-Б начело със Стефан Бандера, в която се включва по-голямата част от членовете в Галиция и се състои главно от младежи.
През август 1939 г. Съветският съюз и нацистка Германия подписват пакт за ненападение, известен като Пактът Молотов-Рибентроп, който предвижда разделяне на Полша. Източна Галиция и Волиния отново се обединяват с Украйна, този път с Украинската ССР.
Превод: Д-р Радко Ханджиев