Веднага след Втората световна война западните държави отказаха да екстрадират Сепан Бандера и други украински сътрудници в Съветския съюз, въпреки че знаеха за престъпленията им, пише antiwar.com. Затова не е изненадващо, че Вашингтон продължава подкрепя украинските власти, отбелязва авторът на статията Тед Снайдер.
Владимир Зеленски победи Петро Порошенко на изборите с обещания за мирно решаване на въпросите на Донбас в рамките на Минските споразумения, припомня философът Тед Снайдер в статията си за antiwar.com. Според него жителите на Донецк и Луганск са избрали независимостта от Украйна, след като „през 2014 г. подкрепен от САЩ държавен преврат доведе на власт правителство, назначено от САЩ“.
Тогава от привърженик на Минските споразумения, Зеленски бе доведен на власт от натиска на крайнодесните ултранационалисти. В същото време, според автора на статията, неонацистките партии в Украйна имат много по-голяма власт, която е непропорционална на ниската им подкрепа в обществото.
Именно тези ултранационалистически групи, пише авторът на статията, преформатираха мирния протест през 2014 г. Те се противопоставиха на мирното споразумение, прекратяването на огъня и провеждането на избори. Според Тед Снайдер вече има доказателства, че бунтовете и гражданската война на 20 февруари 2014 г. не са започнали заради правителствените сили, а заради снайперистите от ултранационалистическите бунтовници. Именно те окупираха правителствените сгради и принудиха президента на страната да избяга.
А след държавния преврат те започнаха да воюват срещу Донбас, продължава авторът на статията. В същото време батальонът «Азов» официално стана част от украинската национална гвардия. Те се превърнаха в „новата норма на държавното изграждане“ в Украйна и част от самото правителство, заемайки редица министерски постове: националната сигурност, отбраната, правосъдието; дори вицепремиерът беше ултранационалист.
Андрий Парубий беше един от основателите на сдружение «Свобода», движение, известно с националната си активност, той стана секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.
Авторът на материала се позовава на статия на професора от Принстън Стивън Коен, в която се посочва, че държавният преврат в Украйна е довел до реабилитацията и героизацията на паметта на украинските сътрудници на нацизма.
Сред тях е Степан Бандера, който е сътрудничил на нацистите и е извършил престъпления срещу евреи, поляци и руснаци. Авторът на статията цитира думите на друг публицист Ричард Саква, който пише, че Бандера е изповядвал суров национализъм, което предполага оформянето на украинската нация около един етнос.
Отбелязва се, че Бандера е участвал в масови убийства на хора.
Той е обвинен в погрома в Източна Галиция, при който са убити 12 000 евреи, както и за убийството на 40 000 поляци във Волиния.
По време на Втората световна война украинските националисти се бориха за създаването на етнически единна държава и за целта организираха етническо прочистване, пише авторът на статията.
Той цитира техния лозунг:
„Да живее великата, независима Украйна без евреи, поляци и германци. Поляците – в река Сан, германците – в Берлин, а евреите – на бесилката».
Авторът на статията отбелязва, че връзката на украинските националисти с нацистка Германия, както и участието на неонацисти в държавния преврат през 2014 г., все още малко присъства в медиите на Запад, поне не в централните медии.
В същото време не напразно Русия днес твърди, че Съединените щати помагат на украинските неонацисти да се бият с руснаците и да се опитват да свалят режима в Русия, защото в старите времена е било така – за това не се е чувало нищо.
Авторът на статията пише, че през септември 1947 г. американското разузнаване се е натъкнало на група украински партизани в Германия. Експертът от ЦРУ Джон Прадос твърди, че неговото собствено ръководство е наредило на тези партизани да се придвижат на запад, за да привлекат вниманието на западното разузнаване. Тогава те започнали сътрудничество със Съединените щати и Великобритания, за да се борят срещу Съветския съюз в Студената война.
В същото време още през 1946 г. СССР иска екстрадирането на Степан Бандера, но САЩ го държат под своя защита, въпреки че американското разузнаване разполага с информация, която свидетелства за военните му престъпления, пише авторът.
А по-късно Великобритания и Съединените щати се разпореждат: Лондон започва да си сътрудничи с Бандера, а САЩ — с колегата му Микола Лебед.
Доказателства за тази тясна връзка са запазени в архивите на ЦРУ и американското контраразузнаване.
Освен това в тези документи движението, ръководено от Лебед, директно се нарича „терористична организация“, а самият той е обвинен в убийства. В САЩ дори беше повдигнат въпросът за депортирането на Лебед, но директорът на ЦРУ Алън Дълес настоява, че той е «безценен» за неговата агенция.
В секретен доклад на ЦРУ от април 1948 г. се отбелязва, че бившите сътрудници може да са от полза за правителството на САЩ с цел пропаганда, саботаж и антикомунистически политически активизъм.
Операцията е наречена «Аеродинамика», а експертите цитират думите на офицера на ЦРУ Франк Уиснер, който отбеляза, че в контекста на развитието на движението на съпротива в Украйна, тя трябва да бъде разширена и използвана за водене на политическа и психологическа война срещу СССР. Но в крайна сметка ЦРУ признава: операцията се провали.
Следователно, заключава авторът на статията в antiwar.com, тъй като САЩ и техните съюзници са си сътрудничили с украинските нацисти в миналото, е напълно възможно да се вярва, че те правят това и сега.
Източник: https://original.antiwar.com/Ted_Snider/2022/03/30/partnering-with-neo-nazis-in-ukraine-an-inconvenient-history/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3