Мариупол. Съдбата му е ужасна. Никой няма и да поиска да я повтори.
Градът с население от 450 000 души беше подложен на тотално прочистване (за сравнение: в Херсон живеят по-малко хора, там имаше само 300 000 души по времето, когато започна специалната военна операция).
Мнозина приписват това на факта, че той е част от Донецката агломерация, което означава, че Руската федерация ще ограничи операцията в границите на Луганска и Донецка области.
Не, изобщо не е така!
Русия ще стигне до края.
А съдбата на Мариупол изобщо не е толкова тъжна, защото там беше дислоциран полка «Азов», затова се налага той да бъде забив в бетона на «Азовстал» в бетон.
Гореспоменатите нацисти не струват живота на 450-те 000 души, които взеха за заложници.
Градът е необходим като логистичен център, като морско пристанище, от него ще се доставя снабдяването на цялата операция на южния фланг (Бердянск не може да се справи и географски е отдалечен), а руснаците планират да стигнат до Одеса и по суша.
(А Приднестровието вече чака на нисък старт).
В условията на война логистиката решава всичко.
Само по море могат да се прехвърлят необходимия брой боеприпаси и личен състав, а след това самостоятелно или с железопътен транспорт на запад и север (Запорожието, Кривой рог и Днепър ще станат следващите цели на Специалната военна операция). Имам предвид Полтава, Виница, Житомир, Западна Украйна също чака гости само от север.
А ако някой друг иска да се намеси, тогава, както каза другарят Путин, рискувате да се сблъскате с „последствия, които никога досега не сте изпитвали в историята си“.
Някой иска ли да пробва? Не виждам желаещи!
Считам, че гарнизоните на Чернигов, Суми, Харков и Николаев, виждайки съдбата на Мариупол, няма да искат да повторят съдбата му, а след поражението на основните сили на въоръжените сили на Украйна близо до Донбас или ще се изтеглят, или ще се предадат.
В противен случай съдбата на тези градовете ще бъде печална.
Най-доброто, което ги очаква, е хуманитарна катастрофа.
Никой не знае какво ще се случи с Киев.
Както виждате, налице са повече въпроси, отколкото отговори.
Но Русия няма друг изход.
Рубиконът беше прекрачен на 24 февруари.
Сега не става дума за Украйна, а за съществуването на Русия в сегашните й граници.
Не повече и не по-малко! Или печели, или изчезва.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3