Съединените щати се възползваха от руско-украинската криза, за да шантажират Европа и да я принудят да танцува по американската свирка, пише изданието. По този начин Америка се опитва да възкреси „мъртвия мозък на НАТО“, но това е безсмислено. Авторът на статията обяснява защо е невъзможно да се възроди алиансът.
Превод от Хуанцю шибао (Китай):
Преди дни в Брюксел се проведе среща на върха на НАТО, след което беше публикувано „Съвместно изявление на държавните и правителствените ръководители на НАТО“. Съдейки по съдържанието му, членовете на алианса не само се съгласиха да увеличат военните разходи до 2% от БВП, но и се съгласиха да продължат да предоставят военна помощ на Украйна и да увеличат военното си присъствие в някои ключови региони.
Някои американски и европейски медии отбелязаха, че това изявление означава «укрепване на единството» на Запада, връщане на значението на НАТО, както и че стратегическата корекция, направена от алианса, е дългосрочна и трайна.
В действителност обаче, тъй като САЩ продължават да преувеличават и засилват „русофобията“, опитвайки се да укрепят западния „антируски фронт“ с помощта на НАТО, става все по-очевидно, че въпреки че Северноатлантическият алианс, Съединените щати и Европа са единни на повърхността, между тях има дълбоки противоречия и разногласия по редица важни въпроси, например как да се отнасят към Русия.
Не толкова отдавна френският президент Еманюел Макрон каза на предизборен митинг, че „Русия се превърна в електрошок за НАТО, а това означава, че „мозъкът“ на алианса вече не е мъртъв“.
Тук не може да не се припомни „теорията за мозъчната смърт на НАТО“, изразена от него в интервю за The Economist през декември 2019 г., която навремето предизвика смут в западния свят. Отношението на Макрон, който винаги е бил активен привърженик на «стратегическата автономия» на Европа, към НАТО е показателно за разбиране на позицията на европейските държави.
Съжалява ли Макрон понастоящем за казаното? Какво всъщност мисли той за НАТО?
Френският лидер винаги е отстоявал прогресизма, надхвърлянето на педантичните условности и желанието за промяна, винаги е предпочитал да поеме инициативата в създаването на нови идеи.
В същото време, въпреки факта, че Макрон е млад, той има две магистърски степени по философия, има дълбоко мислене и често произнася фрази, изпълнени с „макроновска философия“. Това е особено критичен момент за него – предстоят президентски избори във Франция и той се надява да реализира политическите си амбиции и да бъде преизбран, така че, разбира се, няма да пропусне тази възможност. Забележките на Макрон за НАТО този път отново привлякоха вниманието на всички слоеве на обществото.
През 2019 г. френският президент изложи «теория за края на западната хегемония», която предизвика много противоречия в Европа.
Той заяви, че някои страни като Китай, Индия, Русия са намерили свой собствен модел на развитие, различен от западния, и стават все по-уверени в себе си.
В същото време западната хегемония е в упадък поради неспособността на Запада да се справя с кризите.
По-специално той спомена, че грешките на правителството на САЩ през последните години са една от основните причини за този спад и те не се ограничават до грешките на администрацията на Доналд Тръмп.
Сега Макрон всъщност не опроверга предишните си думи, а само добави:
„Не оттеглям думите си, изречени през 2019 г., за мозъчната смърт на НАТО. От гледна точка на стратегията и принципите на работа на организацията по това време, тя беше вярна.”
НАТО наистина ли се промени сега?
Дойде ли е пролетта за изсъхналото дърво, ще се види ли светлината в края на тунела?
Или Алиансът вече е просто мъртва стоножка, която и след смъртта си стои на лапите си, проблясък на угасващата свещ (временно подобрение преди смъртта, бел. ред.)?
Опасявам се, че не е толкова просто, защото независимо какви промени се случват, природата на НАТО никога не се е променяла и присъщите му структурни противоречия не са изчезнали.
Първо, позиционирането на НАТО от САЩ и Европа е коренно различно. Европа гледа на алианса като на «щит», надявайки се, че чрез тази военна групировка ще може да гарантира своята сигурност, по-скоро за отбранителни цели.
САЩ, от друга страна, гледат на НАТО като на «копие», инструмент за поддържане на глобалната си хегемония, по-скоро за настъпателни цели.
Затова сме свидетели на военната намеса на НАТО в Югославия, Ирак, Либия, Сирия и други страни.
Съединените щати бяха най-активни в тези конфликти, докато Европа, напротив, се противопостави, защото и двете страни имат коренно различни нужди.
В резултат на това САЩ и ЕС имат «противоречиви» отношения.
По същия начин в руско-украинската криза САЩ се опитват да провокират стратегически репресии срещу Русия, докато Европа, страхувайки се за своята сигурност, прави всичко възможно да действа като дипломатически посредник. Контрастът между двете страни е твърде голям и тези противоречия не могат да бъдат разрешени толкова лесно.
Второ, НАТО постоянно създава претексти за принуждаване на Европа.
Тъй като алиансът по същество е „копие“ в ръцете на Съединените щати, те трябва да измислят разумни причини да удържат своите съюзници. Първоначално НАТО трябваше да се противопостави на Варшавския договор, воден от Съветския съюз, но с края на Студената война САЩ трябваше непрекъснато да създават фалшиви врагове, за да принудят Европа да остане в алианса.
Отначало това беше борбата с тероризма, сега е Русия.
В Европа винаги е имало дълбоко вкоренена „русофобия“, която я кара да чувства, че колкото по-далеч е Русия, толкова е по-безопасна, а колкото повече има буферно пространство, толкова по-добре, така че тя беше щастлива да види как НАТО се разширява на изток.
В резултат на това границата за сигурност се отдалечи от Германия към Полша и другите страни от Централна и Източна Европа, а сега искат да я избутат обратно в Украйна.
Това даде на САЩ отлична възможност: кризата прави Европа, която първоначално искаше да гарантира своята сигурност, по-малко сигурна, а точно това е целта на Вашингтон, тъй като дава основание за съществуване на НАТО.
По същата причина за Европа е трудно да приеме, че алиансът е определил Китай като своя основна цел, тъй като между него и Европа няма пряк геополитически конфликт.
Трето, Европа не желае да бъде „пушечно месо“.
Не знаят ли европейците, че САЩ ги използват?
Полша не възнамерява да предава старите МиГ-29 директно на Украйна, просто защото не иска да бъде използвана за провокиране на Русия и ясно вижда уловката на САЩ, които искат да „убиват с нож назаем“.
Европейците може все още да се нуждаят от НАТО, независимо дали в така наречения общ интерес на Запада или от съображения за сигурност, но това не означава, че се доверяват или са доволни от „лидерството“ на Съединените щати.
Това също не означава, че стратегическият курс, възприет от НАТО, е в техен интерес. Това със сигурност не означава, че те ще изоставят усилията си за постигане на стратегическа независимост, в противен случай Германия, която винаги се е застъпвала за мир, няма да увеличи внезапно военните си разходи със стотици милиарди евро.
Затова НАТО вероятно може да продължи да съществува, но това в никакъв случай това не означава пълно възкресение.
Това е само временно пресичане на интересите на САЩ и ЕС, с нотка на шантаж от страна на САЩ срещу съюзниците им, както и щипка европейско недоволство.
Същият трик, който Америка направи в Северноатлантическия алианс, сега се разиграва в Азиатско-тихоокеанския регион.
Съединените щати преувеличават „китайската заплаха“ в Азиатско-тихоокеанския регион, като се възползват от нуждата на някои страни от „щит“ за сигурност, за да създадат „копие“, което ще възпира Китай – т.нар. „азиатски версия на НАТО».
Разбира се, «противоречивостта» в отношенията продължава да съществува. Методите на Америка не могат да скрият мотива си да жертва интересите на други страни, за да укрепи собствената си хегемония.
Съединените щати носят повече спорове на тази планета, отколкото мир.
Затова Макрон правилно каза: не бива да изоставяме твърдението, че „мозъкът на НАТО е мъртъв“.
Автор: Уанг Шо — професор в Школата по международни отношения на Пекинския университет за чуждестранни изследвания.
Източник: https://opinion.huanqiu.com/article/47NhtGgMjmo
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3