2 част, продължение
Втора прилика
Разгром на нацизма
Бързам да отправя огромна молба към всички читатели, които може да видят нещо богохулно в поставяне на знак за равенство между Великата отечествена война и специалната операция по денацификация и демилитаризация на Украйна — не смятам да правя нищо подобно.
Не може обаче да не се признае, че и в двата случая имаме работа с изключително агресивен и милитаризиран режим, изповядващ нацистка идеология (достатъчно са идиотски приказките за „украинския национализъм”, нацизмът си е нацизъм), отхранен от „колективния Запад” и най-вече и преди всичко от неговата англосаксонска част.
Както и през 1941-1945 г., СССР/Русия се противопоставя всъщност не на една държава, а на цяла Европа, подпомагана от врага със средства, финанси, оръжие, доброволци.
Само дето последния път, когато САЩ и Великобритания се преструваха на съветски «съюзници», имаше някакъв «ленд-лиз». Сега те открито се изправиха срещу Русия, а «Ленд-лиз-а» в новото си въплъщение е предназначен за руския противник.
Така или иначе, Владимир Путин, който действа като върховен главнокомандващ, както навремето генералисимус Сталин, е изправен пред същата задача – да победи нацистката държава, която е въоръженият отряд на „колективния Запад “, изповядваща човеконенавистническа идеология, извършваща военни престъпления, развращавайки както гражданите си, така и всички наоколо с отвратителна злоба и лъжи.
Врагът трябва да бъде разбит, а «победата ще бъде наша» — защото руската кауза, както във Великата отечествена война, е правата.
В същото време да се отбележи, че този път Русия успя да избегне повторението на трагедията от 22 юни 1941 г.
Не позволи на врага да нанесе брутален и внезапен съкрушителен удар.
Все повече и повече трофейни документи, получени и публикувани от руското министерство на отбраната, ни позволяват да предположим, че всичко е протекло точно по този сценарий.
Не виждам ни най-малка причина да не им вярвам и следователно този път ситуацията до момента се развива според най-добрия вариант.
Единствената посока, в която в момента има ясно изоставане, е борбата срещу «петата колона», с явни и скрити предатели, вътрешни врагове на Русия.
Абсолютно правилните мерки за тяхното изкореняване бяха взети от настоящата власт очевидно със закъснение. С либералната общественост и другите «агенти на влияние» на Запада руската власт проявяваше вселенско търпение дълго време.
Другарят Троцки беше изпратен в Истанбул през далечната 1928 г., а г-н Чубайс замина на същия адрес само преди няколко дни, след като успя да си върти номерата дълго време.
Няма да лаская тази фигура, сравнявайки го с Лев Давидович Троцки, но някои паралели, виждате, се налагат сами.
Да се надяваме обаче, че времето не е безнадеждно загубено и че Владимир Путин ще има време и ще може да навакса загубеното време на този фронт. Всъщност вече наваксва.
Следва 3 част.
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3