Европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис преди броени дни буквално заяви следното:
„Бих казал, че Путин все повече започва да заприличва на Сталин!“
Сега ли забелязахте?
„Бавното загряване на реотана“ и трудното мислене на някои фигури от ЕС (особено тези с балтийски корени) са толкова очевидни, че е грехота дори да се шегуваме с тях. Нещо повече, г-н еврокомисарят, очевидно искайки да хвърли сериозна политическа обида в лицето на руския президент, без да знае, му направи мощен комплимент.
Е, откъде, горките, могат да знаят, че в Русия Сталин е най-популярната и почитана историческа личност от миналото?
Както и да е, но паралелите между Владимир Путин и Йосиф Висарионович Сталин, вече многократно правени по-рано, започвайки от 24 февруари тази година, придобиват напълно нов смисъл.
Имат ли основание?
Лично аз мисля така. Наистина, струва си да се опитаме да разберем каква е приликата между двамата уникално велики лидери на Русия. Нека не навлизаме във всякакви „фини въпроси“ като психология и други подобни. Нека поговорим за доста конкретни случаи, постижения и провали. Повярвайте ми — има какво да се сравнява.
Първа прилика:
Възстановяване на страната, подготовка за война
Ясно е, че настоящият президент на Русия не получи националната икономика в това ужасно състояние, каквато беше в младата земя на Съветите след Първата световна война и Гражданската война, която потопи всичко, което беше останало от Руската империя, в опустошение и бедност.
Въпреки че… „Приватизацията“, прехвърлянето на по-голямата част от държавната собственост в частни (и не винаги честни) ръце, което доведе до пълен, практически срив на индустрията, инфраструктурата и социалната сфера.
Сталин трябваше да създаде всичко от нулата, от нулата.
Путин — да възстанови.
Заплахата от чужда инвазия и перспективата за война срещу целия западен свят надвиснаха над СССР буквално от момента на неговото създаване, тъй като СССР по дефиниция беше антагонист на капиталистическите държави.
Русия, от друга страна, известно време добросъвестно се опитваше да се „впише” в новата геополитическа подредба, която се появи след 1991 г., и да стане „приемлив член на световната общност”. При всички случаи изглежда много показателно, че от момента на създаването на нацистката държава, чиято единствена цел беше войната срещу СССР, и до пряк сблъсък с нея, двамата лидери имаха абсолютно едно и също време – 8 години.
Задачите също бяха сходни – създаването (за Сталин) или възстановяването (в случая с Путин) на боеспособни въоръжени сили и мощен военно-промишлен комплекс.
Превъоръжаване на армията и оборудването й с модерни технологии. Освобождаване на страната от «петата колона», потенциални предатели, патриотично възпитание на населението, подготовката му за военните тежки времена. В същото време трябва да се вземе предвид факт, който остава извън полезрението — периодът на най-тежките санкции, всъщност, пълната търговска блокада на СССР от капиталистическия «колективен Запад» приключи години преди началото на Великата отечествена война.
Съветските «заклети приятели» по време на «голямата депресия» и след нея бяха принудени да си сътрудничат с омразните «съвети» в името на собственото си икономическо оцеляване.
Русия, точно от 2014 г., е подложена на все по-мощен „натиск“ на непрекъснато нарастващи санкционни ограничения. Така или иначе, основните задачи като цяло бяха изпълнени и в двата случая. В същото време трябва да се отбележи, че днешна Русия разполага с оръжие, което напълно обезкуражава агресивния блок на НАТО, който има за крайна цел унищожаването на Русия като суверенна държава, влизане в открита война с нея.
Втора прилика — следва
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3